Тази фото-илюстрация показва със стрелкички измерванията за движението на звездите в Големия Магеланов облак, направени с телескопа "Хъбъл". Изображение: NASA, ESA, A. Feild and Z. Levay (STScI), Y. Beletsky (Las Campanas Observatory), and R. van der Marel (STScI)
Астрономи използваха прецизната оптика на телескопа „Хъбъл“, за да наблюдават и измерят за пръв път скоростта на въртенето на галактика на база на видимото движение на звездите в нея.
Резултатите на учените показват, че централната част на галактиката-съсед на Млечния път Голям Магеланов облак извършва едно завъртане на всеки 250 милиона години. Интересно съвпадение е, че на Слънчевата система й отнема точно толкова време, за да направи една обиколка около центъра на нашата галактика.
Изследователите използвали „Хъбъл“, за да измерят движението на стотици отделни звезди в Големия Магеланов облак, който се намира на 170 000 светлинни години от нас. С помощта на телескопа те проследили миниатюрното им изместване за период от 7 години.
Галактики с формата на диск, като Млечния път или Големия Магеланов облак, се въртят като въртележки. Прецизната оптика на „Хъбъл“ позволява да се проследи преместването на звездите в равнината на нощното небе с течение на времето.
През 20-и век за определяне скоростта на въртене на галактиките астрономите използваха т.нар. Доплеров ефект. При този метод се разчита на факта, че при движението на дадена звезда по посока на Земята светлината й се измества леко към синия край на светлинния спектър. Когато се отдалечава от нас, става обратното – светлината й се измества към червения край.
Същият ефект – но със звуковите, вместо със светлинните вълни – е причина звукът на сирената на линейка да е по-висок, когато тя се приближава към нас, отколкото когато се отдалечава. Разликата се дължи на факта, че в първия случай вълните, излъчвани от източника, се „компресират“ заради движението, а във втория те се „разтеглят“.
Чрез Доплеровия ефект може да се установи, че звездите от едната страна на галактичния диск се приближават в резултат от неговото въртене, докато тези от другата увеличават дистанцията си спрямо нас.
Сега изследователите са насложили информацията придобита и чрез двата метода и за пръв път са създали триизмерна карта на движението на звездите в друга галактика. (Източник: Space Telescope Science Institute)
