Интересното в случая е, че се използват само елементи от оригиналния 2D образ, като се прибавя информацията за обема.
Принципът е първо да се разделят частите от изображението с по-голям контраст от тези с по-малък. Елементите с по-голям контраст (или по-точно с по-голямо съотношение сигнал към шум) обикновено са звезди. По този начин се разграничава техния образ от този на заобикалящото ги пространство. Тук можете да видите пример за въпросния процес.
Следващият етап е „слоят“ с мъглявината да се „разбие“ допълнително на елементи, въз основа на неговата структура. Създава се 3D модел на база на яркостта – това е възможно, тъй като газът в мъглявините излъчва светлина и параметрите му могат да бъдат преценени въз основа на количеството излъчена светлина.
Мъглявината IC 1805 - Бягащо куче. Изображение: J-P Metsavainio
Слоят със звездите се разделя на още под-слоеве спрямо яркостта и цветовия индекс на отделните светила. Тези от тях, за които има информация за дистанцията, се разделят спрямо нея. Всички стъпки от процеса са „полу-автоматизирани“.
Накрая цялата информация – мъглявината и звездите – се прожектират върху 3D плоскости. Останалото е работа по създаване на самата анимация.
Звездният куп Melotte 15. Изображение: J-P Metsavainio
Още снимки на следващата страница.
