Хъбъл откри най-далечната супернова от важен за астрономията тип

Изображението на суперновата SN UDS10Wil, получено с телескопа Хъбъл (кликни за по-голяма версия). Снимка: NASA, ESA, A. Riess (STScI and JHU), and D. Jones and S. Rodney (JHU)

Изображението на суперновата SN UDS10Wil, получено с телескопа Хъбъл (кликни за по-голяма версия). Снимка: NASA, ESA, A. Riess (STScI and JHU), and D. Jones and S. Rodney (JHU)

Телескопът Хъбъл откри най-далечната супернова Тип Ia, наблюдавана някога. Космическата експлозия, означена като SN UDS10Wil, е станала преди повече от 10 милиарда години – почти с 1 милиард години по-стара от досегашния първенец.

Суперновите от Тип Ia са от особено значение за астрономията, защото дават възможност да се изчисляват разстоянията в междугалактичното пространство. Те са подходящи за целта поради факта, че за кратко светят с неизменната сила на 5 милиарда слънца.

Методът позволява да се измерват дистанции отвъд нашата галактика, въпреки че е неизвестно какво точно поражда тези космически експлозии. Има два сценария, които учените са разработили, за да обяснят феномена.

И двата разчитат на взаимодействието в бинарна (двойна) звездна система. Първият гласи, че бинарната двойка е съставена от бяло джудже и червен гигант, от който джуджето „всмуква“ материя до достигането на критична маса и супернова.

Вторият – че двете звезди са бели джуджета, които орбитират едно около друго и се доближават все повече и повече, докато не се слеят със същия краен ефект. Откриването на SN UDS10Wil по-скоро подкрепя втората хипотеза.

Според учените, знанието за това какво отключва появата на супернови от тип Ia, ще позволи да се разбере колко бързо Вселената се е обогатила с по-тежки елементи като желязото. Въпросните звезди произвеждат около половината от желязото във Вселената – материал, с водещо значение за строежа на планетите и възникването на живота.

„Новото рекордно разстояние отваря прозореца към ранната Вселена, предоставяйки ново виждане за това как експлодират тези звезди“, заяви астрономът Дейвид Джоунс от университета Джонс Хопкинс в Балтимор.

„Получените резултати са вълнуваща крачка напред в изучаването на суперновите и далечната Вселена“, отбеляза Йенс Хорт от Центъра по космология в университета на Копенхаген. „Сега ще можем да започнем да изследваме и да опознаем звездите, които предизвикват тези яростни експлозии“, допълва той.

Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в Astrophysical Journal. (Източник: БТА)

Последвай ни в социалните мрежи

Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!