Телескопът „Хъбъл“ направи чудесна коледна картичка, улавяйки красив космически феномен – светлинно ехо в резултат от пулсациите на променливата звезда RS Puppis.
"Хъбъл" улови красивото "светлинно ехо" около RS Puppis. Снимка: NASA/ESA/Hubble Heritage (STScI/AURA)-Hubble/Europe Collab
RS Puppis, която е 10 пъти по-масивна от Слънцето и 200 пъти по-голяма от него, е заобиколена от „пашкул“ от прах и газ. Той е толкова голям, че на светлината й отнема много време, за да пропътува разстоянието от центъра към външния му край. Поради това пулсациите на звездата остават като запечатани на моментна снимка.
Когато звездата увеличи своята яркост, излъчената от нея светлина започва да „пълзи“, осветявайки все по-далечни и по-далечни краища на пашкула. По-силно и по-слабо осветените участъци в обкръжението на звездата създават илюзията, че газа и праха около нея се движат навън.
Този красив феномен, наречен светлинно ехо, позволява на учените да установят съвсем точно разстоянието до RS Puppis, което се оценява на 6500 светлинни години.
RS Puppis е представител на тип променливи звезди, наречени цефеиди. През по-голямата част от живота си звездите са сравнително стабилни, изразходвайки горивото в сърцевината си, за да поддържат равномерния си блясък.
Когато обаче по-голямата част от горивото се изразходва, някои от тях започват да пулсират. Причината за това е тяхната нестабилност, която ги кара да се уголемяват и смаляват в рамките на дни или седмици. Тази промяна в размера е свързана и с нарастването и отслабването на техния блясък.
В случая на RS Puppis цикълът трае от порядъка на 6 седмици. Тя е една от най-ярките цефеиди, като средната й яркост е около 15 000 пъти по-голяма от тази на Слънцето. (Източник: NASA)
