Нови компютърни модели показват, че може да има повече обитаеми планети, отколкото се смяташе досега, съобщи Би Би Си.
Учени създадоха модели, които да им помогнат да идентифицират планети в далечни звездни системи, където е възможно да има живот. Преценките за броя на обитаемите планети обикновено се основават на вероятността да има вода на повърхността им.
Новите модели обаче позволяват идентифицирането на планети с подпочвена вода, съхранена в течно състояние благодарение на топлината на планетата. Резултатите от изследването бяха представени на британския фестивал на науката в Абърдийн.
Водата на повърхността на планети, които са прекалено близо до своята звезда, се изпарява в атмосферата им. Водата на повърхността на планети, които орбитират много далеч от своята звезда пък е под формата на лед. Според ширещите се научни схващания, за да може водата на повърхността да е в течно състояние, позволяващо зараждане на живот, планетата трябва да е на подходящо разстояние от своята звезда, в т.нар. обитаема зона.
„Става въпрос за различни разстояния от звездата, при които повърхността на подобни на Земята планети не е прекалено гореща или прекалено студена, за да може водата да е в течно състояние, заяви Шон Макмахън от университета на Абърдийн. Хората обикновено смятат, че ако планета не е прекалено гореща или прекалено студена, на повърхността й може да има вода в течно състояние, която да я прави обитаема.“
Но някои смятат, че тази теория е прекалено опростена. С навлизането все по-дълбоко в земните недра, температурата все повече се покачва. Дори когато повърхността е замръзнала, е възможно да има подпочвена вода.
„Съществува значим хабитат за микроорганизми под земната повърхност, който се простира на дълбочина няколко километра“, поясни ръководителят на изследването проф. Джон Парнел. Екипът му е разработил модели, за да прогнозира на кои големи планети може да има подпочвени „резервоари“ с вода в течно състояние, от която може да се зароди извънземен живот.
„Ако вземете предвид вероятността да има биосфери на известна дълбочина, тогава възниква проблем, свързан с „помиряването“ на тази възможност с идеята за обитаема зона, определана единствено въз основа на условията на повърхността“, отбеляза Макмахън.
С все по-голямото отдалечаване от звездата количеството топлина, която планетата получава от нея, намалява и водата на повърхността й замръзва. Водата в недрата й обаче ще остане в течно състояние и ще може да поддържа живот, ако вътрешната й топлина е достатъчно голяма. Според Макмахън броят на обитаемите планети е няколко пъти по-голям, отколкото се смяташе досега. (Източник: БТА)