Снимка: CFA, TRACE Team, NASA
Руски и американски учени регистрираха и проследиха раждането на позитрони – античастици на електроните – в горните слоеве на атмосферата на Слънцето. Наблюденията ще помогнат да се разбере защо във Вселената на практика няма антиматерия. Учените са представили резултатите от своето откритие на конференция на Американското астрономическо дружество.
Смята се, че през първите мигове след Големия взрив е съществувало равно количество материя и антиматерия. Въпреки това днешният свят е съставен само от „обикновена“ материя. Този факт е физическа загадка, тъй като частиците материя и антиматерия би следвало взаимно да са се унищожили в момента, когато са се появили в кварковата „супа“ на бъдещата Вселена.
Затова възниква въпросът: къде е изчезнала антиматерията и защо съществува Вселената каквато я познаваме въобще. Грегъри Флайшман от Технологичния институт на Ню Джърси (САЩ) и руските учени Александър Алтинцев и Наталия Мешалкина от Института за слънчево-земна физика към Руската академия на науките в Иркутск решили да използват Слънцето, за да намерят отговор на този въпрос.
Според астрофизиците на Слънцето и на други звезди съществуват всички условия за формиране на частици антиматерия. Техните следи в лъчението обаче могат да бъдат открити много трудно заради малкото им количество.
Флайшман и неговите колеги колеги наблюдавали позитрони, които се зараждат при ядрени взаимодействия между ускорени йони в слънчевите избухвания. Откритието било направено при анализ на данни за магнитното поле и микровълните, излъчени от нашето светило.
Електроните и техните античастици позитроните имат еднакви физични свойства с изключение на електрическия заряд, които е отрицателен при първите и положителен при вторите. Тази разлика е причина за противоположната поляризация на радиоизлъчванията при двата типа частици. Екипът на Флайшман използвал именно този феномен за да открие позитроните.
Изследователите открили, че радио-емисиите от дадено слънчево избухване били поляризирани в една посока на определена честота с преобладаващо количество електрони. При по-висока честота, където се очаква да има повече позитрони, и посоката на поляризация била противоположна. (Източник: БТА, New Jersey Institute of Technology)
