![Схематична илюстрация на каналите открити от Mars Reconnaissance Orbiter (кликни за по-голяма версия). Цветът показва денивелацията, която е отрицателна, защото е под референтното нулево ниво за планетата. Снимка: NASA/JPL-Caltech/Sapienza University of Rome/Smithsonian Institution/USGS Схематична илюстрация на каналите открити от Mars Reconnaissance Orbiter (кликни за по-голяма версия). Цветът показва денивелацията, която е отрицателна, защото е под референтното нулево ниво за планетата. Снимка: NASA/JPL-Caltech/Sapienza University of Rome/Smithsonian Institution/USGS](http://www.nauteka.bg/core/wp-content/uploads/2013/03/buried_water_channels_flood_mars.jpg)
Схематична илюстрация на каналите открити от Mars Reconnaissance Orbiter (кликни за по-голяма версия). Цветът показва денивелацията, която е отрицателна, защото е под референтното нулево ниво за планетата. Снимка: NASA/JPL-Caltech/Sapienza University of Rome/Smithsonian Institution/USGS
Учени откриха доказателства, че част от повърхността на Марс е прорязана от затрупани канали, които вероятно са резултат от „катастрофално наводнение“ в последните 500 милиона години.
С данни от проникващ през повърхността на планетата радар на космическия апарат „Марс рикънисънс орбитър“ изследователите успяха да създадат триизмерни карта на зоната, включваща каналите.
В момента преобладаващото мнение е, че по времето, когато е настъпило катастрофалното събитие, Марс е бил предимно студен и пустинен.
Каналите се намират в Елизиум Планиция – област от равнини на екватора и най-младия вулканичен регион на планетата. Засилена вулканична дейност през последните няколкостотин милиона години е затрупала по-голямата част от Елизиум Планиция, скривайки по този начин следите от по-ранната геологична история на Марс.
Използвайки радара на космическата сонда, изследователите успели да картографират каналите в достатъчно детайл за да видят, че образуването им е протекло на два етапа. В първия етап са се формирали по-малки разклонени канали, които протичали около четири острова. По време на втория етап са се оформили дълбоките и широки канали.
Картата също позволила да се установи, че наводнението е започнало от сега затрупана фрактурна система. Вероятно водата се е била акумулирала в подземен резервоар и е била освободена от земетръсна или вулканична дейност.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Сайънс“. (Източник: БТА, NASA)