Астрономи от Университета на Калифория в Ривърсайд локализираха най-далечната открита до този момент галактика във Вселената. Галактиката е означена като z8-GND-5296 и се намира на около 30 милиарда светлинни години от нас.
Илюстрация на галактиката z8-GND-5296, отстояща на 30 милиарда светлинни години от нас. Автор: V. Tilvi, S.L. Finkelstein, C. Papovich, NASA, ESA, A. Aloisi, The Hubble Heritage, HST, STScI, and AURA.
Както е известно светлината пътува с ограничена скорост – 300 000 км/сек - и именно заради това винаги виждаме нещата около себе си с известно закъснение. В ежедневието това няма голямо значение, но за мащабите на Вселената дори тази огромна скорост е като пъпленето на мравка.
Това е и причината да виждаме Слънцето с 8-минутно закъснение т.е. ако то угасне ще разберем чак след 8 минути. В случая с най-отдалечената галактика това означава, че я виждаме такава каквато е била, когато светлината е била излъчена от нея – преди 13 милиарда години или само 700 милиона след Големия взрив.
За да направят откритието Бахрам Мобашер, Навийн Реди и техните колеги подбрали няколко кандидата за най-далечна галактика на базата на техния цвят от близо 100 000 галактики, заснети от телескопа Хъбъл.
На снимката от телескопа "Хъбъл" в квадратчето с увеличение е показана галактиката z8-GND-5296. Снимка: V. Tilvi, S.L. Finkelstein, C. Papovich, STScI/NASA.
Известно е, че с дистанцията светлината на отдалечените от нас галактики става по-червена или казано по-научно – се измества към червения край на светлинния спектър. Причината за това е, че докато пътува към нас през необятните космически простори светлината се „разтегля“ вследствие разширението на Вселената. На практика тя губи от своята енергия или казано иначе нейната енергия се разпределя върху по-голямо пространство.
Цветът обаче може да изиграе лоша шега на изследователите, защото някои близки обекти могат само да изглеждат като по-отдалечени. Именно за това учените използват спектроскопия – метод, разчитащ на това, че отделните химични елементи имат свое специфично излъчване. На базата на това колко излъчването на съответния елемент е изместено към червения край на спектъра учените могат да кажат колко отдалечен е даден обект.
Екипът на Мобашер и Реди използвал много прецизен инструмент, наречен MOSFIRE, монтиран на телескопа Кек. С негова помощ те изследвали светлината на 43 галактики за специфично излъчване на водорода и го открили само в една от тях – въпросната z8-GND-5296.
Оказало се, че галактиката образува нови звезди изключително бързо, формирайки нови светила с темп от 300 пъти масата на Слънцето на година. За сравнение нашата собствена галактика Млечния път създава само по 2-3 звезди за същото време.
Учените смятат, че откритието им ще помогне да се разбере по-добре процеса на формиране на най-ранните галактики. (Източник: University of California – Riverside)
