Илюстрацията показва луната на Юпитер Ганимед и аврората, която се поражда от магнитното му поле. Юпитер се вижда на заден план. Изображение: NASA/ESA
Наблюдения на телескопа Хъбъл сочат, че под ледената повърхност на най-голямата луна на Юпитер Ганимед се крие огромен океан. Според оценката на учените океанът е с дълбочина 100 километра и разполага с повече вода, отколкото всичката вода на Земята взета заедно.
Ганимед е не само най-голямата луна в Слънчевата система, но и единствената, която има свое собствено магнитно поле. Това се оказало от водещо значение за откритието на подземния океан.
На Земята всички сме виждали красивия феномен на Северното сияние – Аврора Бореалис (или Южното сияние – Аврора Австралис). То е резултат от взаимодействието на магнитното поле на планетата ни с частиците, които се изхвърлят от Слънцето. Магнитното поле улавя частиците и ги насочва към северния и южния полюс на Земята, където те „бомбардират“ атмосферата и пораждат красивото сияние.
Аврората, заснета от телескопа Хъбъл, насложена върху снимка на Ганимед от сондата Галилео. Изображение: NASA/ESA
Учените от Университета на Колон решили да използват телескопа Хъбъл, за да изследват същия феномен на Ганимед. Както и на Земята, магнитното поле на луната създава аврора – „панделки“ от нажежен и наелектризиран газ, които обгръщат северния и южния полюс.
Ганимед обаче е много близо до Юпитер и заради това е потопена в магнитното поле на гигантската планета. В резултат от това двете полета си взаимодействат и изменение в полето на Юпитер води до изменение в полето на луната. Това от своя страна се отразява върху наблюдаваната аврора.
„Тъй като аврората се контролира от магнитното поле, ако я наблюдаваш по определен начин можеш да научиш повече за полето. Ако знаеш повече за него, научаваш повече за вътрешния строеж на луната“, обяснява Йоаким Заур от екипа учени.
По движението на аврората учените заключили, че полето на Ганимед се влияе по-слабо от очакваното от това на Юпитер. Анализът на информацията показал, че причина за това най-вероятно е огромен океан под повърхността. Според учените океанът създава свое собствено магнитно поле, което се противопоставя на полето на Юпитер и по-този начин ограничава въздействието му.
Данните сочат, че океанът е солен и вероятно съдържа около 5 грама сол на всеки литър вода. Възможно е също така океанът да е по-дълбок, но дълбочината му едва ли надхвърля 330 километра.
Изследването развълнува учените, защото водата е основен елемент за живота и с откритието списъкът с потенциално обитаеми места в Слънчевата система става още по-голям. (Източник: НАСА)
