Поради въртенето на Земята звездите на тази снимка с дълга експозиция са "очертали" концентрични кръгове в небето. В центъра на тези кръгове е полярната звезда, чиято видима позиция остава непроменена. Снимка: Kristofer Williams (CC BY-NC-ND 2.0)
Полярната звезда вероятно е увеличила яркостта си 2,5 пъти за последните две столетия, показа ново изследване.
Звездата – известна също като Поларис – е най-ярката в съзвездието Малка мечка и векове наред е била използвана като ориентир, особено от мореплавателите, защото видимата й позиция в нощното небе не се променя. Разстоянието до нея е изчислено на 434 светлинни години, но според някои оценки тя може да е с 30 процента по-близо.
Още от началото на 20-и век полярната звезда е класифицирана като една от пулсиращите цефеидни променливи. За разлика от повечето звезди от този тип обаче нейните пулсации са много слаби.
„Ако не е била толкова известна като полярната звезда, вероятно нямаше да знаем, че е цефеида до настъпването на съвремието“, казва Скот Енгъл от екипа астрономи от Университета Виланова.
В началото на 90-те години на миналия век астрономите открили, че яркостта на звездата намалява. Енгъл и неговият екип започнали да изследват звездата в началото на 2000 г. и наблюденията им показали, че яркостта на Поларис отново се увеличава.
Учените решили да проверят какво показва историята за тези колебания в светенето й. Сведенията сочели, че яркостта на звездата като цяло е нараснала през последните 100 години. Енгъл и неговите колеги решили до проверят колко назад във времето може да бъде проследена въпросната тенденция.
За целта на изследването те анализирали сведения за наблюдения на Тихо Брахе от 16 век и на персийския астроном Абд ал-Рахаман ал-Суфи през 10 век. Според Енгъл ако тези древни наблюдения могат да бъдат смятани за достоверни, то яркостта на полярната звезда се е увеличила 2,5 пъти през последните два века. Възможно е също така тя да е станала 4,6 пъти по-ярка отколкото е била през древността.
Подобни дълготрайни изменения в светенето са наблюдавани и при 15 други цефеиди, но учените не знаят каква е причината за тях. (Източник: БТА)
