Сблъсък на черни дупки „запечатан“ в дървесни пръстени?

Кадър от генерирана със суперкомпютър симулация показваща сливане на две черни дупки. Изображение: NASA's Goddard Space Flight Center; P. Cowperthwaite, University of Maryland

Кадър от генерирана със суперкомпютър симулация показваща сливане на две черни дупки. Изображение: NASA's Goddard Space Flight Center; P. Cowperthwaite, University of Maryland

Експлозия на гама лъчи, предизвикана от сблъсък между две черни дупки, може да е в основата на мистериозно лъчение, което е оставило своя отпечатък на Земята в края на 8 век, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Екип под ръководството на Фуса Мияке от университета в Нагоя изследвал съдържанието на радиоактивния изотоп въглерод-14 – който се сформира в атмосферата под въздействието на високоенергийни лъчи –  в античните останки от две кедрови дървета.

В пръстените на дърветата, съответстващи на 774 г. и 775 г., учените открили рязко повишаване на нивото на въглерод-14 с около 1,2 на сто. Става въпрос за увеличаване, което е много по-голямо от типичните годишни вариации.

Причината за феномена изглежда не е свързана  и с цикъла на слънчева активност със средна продължителност 11 години. Хипотезата за слънчево изригване бе отхвърлена, защото тези изригвания не са толкова мощни, че да предизвикат наблюдаваното в случая увеличение в нивото на въглерод-14. 

Двама учени от Института по астрофизика в Университета в Йена, Германия, сега предлагат друго обяснение на това мистериозно облъчване на нашата планета с космически лъчи. Според Валери Хамбарян и Ралф Нойхаузер става въпрос за изригване на гама лъчи предизвикано от сливането на две две черни дупки. Те смятат, че ролята на черните дупки може да се е изпълнявала и от две неутронни звезди или пък две бели джуджета.

Които и да са участниците, обаче, подобно сливане води до интензивно и краткотрайно гама изригване, което е извън видимия диапазон. С помощта на съвременни уреди астрономите днес могат няколко пъти годишно да наблюдават подобни събития в далечни галактики.

Ако този феномен е в основата на космическото лъчение през 774-775 г., сливането е станало на разстояние най-малко 3000 светлинни години, защото в противен случай живота на Земята би пострадал сериозно.

„В случай, че бе по-близо, гама изригването щеше да причини значими вреди на биосферата, поясни Нойхаузер. Но дори и на разстояние хиляди светлинни години, подобно събитие днес би предизвикало хаос с чувствителните електронни системи, на които разчитат развитите общества.“

Според него гама изригването през 8 век произхожда от звездна система, която е на разстояние между 3000 и 12 000 светлинни години от Слънцето. Резултатите от изследването са публикувани от Британското кралско астрономическо дружество. (Източник: БТА)

Последвай ни в социалните мрежи

Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!

Тагове: