Полумесецът на Луната и видимата тъмна страна. Снимка: Mark Kilner (CC BY-NC-SA 2.0)
Тъмната страна на непълната Луна е с тюркоазен цвят, показа ново изследване.
Част от светлината на Луната представлява слънчева светлина, която се отразява от Земята, осветява месечината и се отразява от нея. По тази причина дори тъмните части на спътницата на нашата планета привидно излъчват слаба светлина.
„Астронавти, виждащи Земята от повърхността на Луната, я описват като синьо кълбо“, казва водещият автор на изследването Петер Тейл от Датския метеорологичен институт в Копенхаген. “Не съм бил в космоса и не знам какво точно имат предвид, но когато този син цвят освети лунната повърхност, той става синьо-зелен. Може да се нарече тюркоазен.“
Основна пречка за определяне на въпросния цвят била светлината идваща от осветената страна на Луната. Тя се разсейва в земната атмосфера и създава хало – или ореол – по подобие на този около уличните лампи, когато ги гледаме отдалеч. За да постигнат целта си учените трябвало да елиминират този ефект.
Тейл и колеги му направили стотици снимки на Луната с телескоп с два различни цветни филтъра. Сред изображенията учените открили две, направени в нощта на 18 януари 2012 г., на които Луната имала абсолютно идентично хало и с двата филтъра. Това позволило ефекта на халото да бъде изключен и да се види какъв е истинският цвят на тъмната страна на месечината.
Изследователите смятат, че откритието ще позволи по-добре да се следи каква светлина излъчва Земята. Това може да се окаже полезно за оценка на моделите за изменението на климата на планетата. (Източник: БТА)
