Новата планета може би изглежда като Седна, показана тук. Изображение: NASA/JPL-Caltech
Астрономи откриха нова малка планета в покрайнините на Слънчевата система.
Планетата, която за момента е означена като 2012 VP113, е с диаметър 450 километра – близо 8 пъти по-малка от Луната. Друг подобен обект – Седна – бе открит преди 10 години, а диаметърът му бе изчислен на около 1000 километра.
И двете планети-джуджета се намират в участък от космоса в периферията на Слънчевата система, но 2012 VP113 е най-отдалеченото такова тяло, открито досега.
Според изследователите от Карнеги вероятно в близост до 2012 VP113 има и гигантска планета, която може да е 10 пъти по-голяма от Земята. Това предположение се базира на факта, че орбитата на новата мини-планетата се влияе от неизвестен масивен обект. Със сигурност привържениците на идеята за мистериозната Планета Х ще приемат тази новина радушно.
Цветните точки (долу вдясно) показват движението на новата планета по небосклона, с течение на времето. Снимка: Scott Sheppard/Chad Trujillo
В най-близката част от орбитата си 2012 VP113 е на 80 пъти по-голямо разстояние от това между Земята и Слънцето и се намира отвъд пределите на т.нар. Пояс на Кайпер. Учените разделят Слънчевата система на три части – вътрешната включва скалистите планети, като Земята. След това идва ред на газовите гиганти, а отвъд тях е въпросният Пояс на Кайпер. Той се състои главно от малки ледените тела, останали след формирането на Слънчевата система.
Смяташе се, че Поясът на Кайпер бележи края на системата около нашата звезда. Седна обаче бе открита отвъд пределите му, а новата планета-джудже е дори още по-далеч и вероятно се намира във вътрешната част на хипотетичния Облак на Оорт. Предполага се, че този район от космоса е изпълнен с ледени тела, като 2012 VP113, и е източник на някои от кометите в Слънчевата система.
Според изчисленията на Скот Шепърд и Чадуик Трухило от Карнеги във вътрешната част на Облака на Оорт може да има около 900 тела по-големи от 1000 км в диаметър.
„Някои от обектите във вътрешната част на Облака на Оорт може да си съперничат по размер с Марс и дори със Земята„, казва Шепърд. (Източник: Carnegie Institution)
