Изображението на космическото микровълново фоново лъчение, получено с помощта на космическия апарат Планк (кликни за по-голяма версия). Снимка: ESA and the Planck Collaboration
Благодарение на космическата мисия Планк, учени съставиха най-точната и детайлна карта на най-старата светлина във Вселената. Новата информация дава възможност да се направи преоценка за възрастта, съдържанието и произхода й.
Резултатите карат учените да смятат, че Вселената се разширява по-бавно отколкото показваха предишни изчисления. Възрастта й според данните е 13,8 милиарда години, което я прави със 100 милиона години по-стара. Съдържанието на тъмната енергия във Вселената изглежда е по-малко, за сметка на повече материя – и тъмна и обикновена.
Тъмната материя е невидима субстанция, за чието съществуване може да се съди единствено по гравитационното й взаимодействие с познатата ни материя. Тъмната енергия, от своя страна, е силата, която кара Вселената да се разширява все по-бързо. Същността и на двете си остава загадка за учените.
„Астрономи от целия свят нямаха търпение да получат тази карта“, казва Джоун Кантрела, участник в програмата Планк в NASA. „Измерванията имат огромно значение за много области на науката, както и за космическите мисии. Доволни сме, че успяхме да работим с Европейската космическа агенция в това историческо начинание“, добавя той.
Картата е базирана на наблюдения на цялото небе в течение на 15,5 месеца, направени с помощта на космическата обсерватория Планк. Сателита е детектирал и записвал изключително миниатюрни флуктуации (разлики) в температурата на космическото микровълново фоново лъчение. Лъчението представлява светлина от много ранната вселена, която е пътувала милиарди години за да достигне до нас.
„Докато древната светлина пътува към нас, материята по пътя й играе ролята на терен с препятствия, което в малка степен изменя отпечатъка й“, казва Чарлз Уолрънс, участник в проекта Планк в Лабораторията за реактивно задвижване на NASA. „Картата на Планк разкрива не само Вселената, когато е била много млада, но и материята, включително тъмната материя, навсякъде във Вселената“, обяснява той.
Новите данни позволяват на учените да прецизират теоретичната структура, която те наричат Стандартен модел на космологията. В същото време информацията разкрива и някои неща, които не пасват добре на модела. Той например предвижда наблюденията във всички посоки на космоса да са еднакви, а се оказва, че е налице асиметрия между две половини на небето. Също така има „петно“ простиращо се в периметър, които е по-голям от очаквания.
„От една страна имаме прост модел, който много добре се напасва с наблюденията ни, но от друга виждаме някои странни характеристики, които ни карат да премислим някои от основните си допускания“, казва Жан Таубер от Европейската космическа агенция. (Източник: NASA/Jet Propulsion Laboratory)
