В NASA разгадаха математиката на слънчевия вятър

Слънчевият вятър във взаимодействие с магнитосферата на Земята (в синьо), която действа като щит. Изображение: НАСА

Слънчевият вятър във взаимодействие с магнитосферата на Земята (в синьо), която действа като щит. Изображение: НАСА

За първи път учени от Центъра за космически полети Годард на NASA са успели да изведат математически уравнения, които позволяват да се опише движението на потока от заредени частици, изхвърляни от Слънцето, наречен слънчев вятър.

Моделирането на този феномен е изключително трудно, защото при придвижването си в рамките на системата на нашата звезда, облакът от частици носи свой собствен магнитен заряд. Това магнитното взаимодействие трябва да се вземе предвид при калкулирането на параметрите на слънчевия вятър и досега не съществуваше математическа рамка, която да опише емпиричните данни, постъпващи от инструменти в космоса.

 “От 70-те години на 20-ти век насам учените знаят, че движението на слънчевия вятър често се характеризира като определен тип вълна, наречена вълна на Алфен“, казва Аарон Робъртст, учен в центъра Годард. „Представете си, че имате въже са скачане и разклащате единия край, така че да пратите вълни по дължината на въжето. Вълните на Алфен са подобни, но ролята на въжето се изпълнява от магнитното поле“, обяснява Робъртс.

Вълните на Алфен са типични с това, че са изключително постоянни във височината си или – ако се използва термина, прилаган за вълни във физиката – амплитудата. Във случая с въжето подобно поведение би отговаряло на въже, което винаги отскача на едно и също разстояние от хоризонталната си позиция.

„Загадката беше защо амплитудата е толкова постоянна“, казва Робъртс. „Беше много трудно да се открият уравнения, които отговарят на всички характеристики на магнитното поле“, допълва той.

Вълни с подобни свойства са известни при светлината и се наричат поляризирани вълни. В проучването си Робъртс открил начин да припокрие вълни с различни честоти, така че промените в амплитудата да бъдат сведени до минимум.

За негово учудване, резултатът паснал добре на наблюденията – уравненията не само описвали вълни с еднаква амплитуда, но също и произволни резки изменения, които се наблюдават и в реалното поведение на слънчевия вятър. (Източник: NASA)

Последвай ни в социалните мрежи

Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!