Следата оставена от челябинския метеорит. Снимка: Alex Alishevskikh (CC BY-SA 2.0)
Взривът на челябинския метеорит в средата на февруари тази година е довел до появата на гигантски прашен пръстен в горните слоеве на земната атмосфера. Той се е задържал в стратосферата най-малко три месеца след събитието, установиха руски и американски учени, работещи с данни от космическия апарат Suomi NPP.
„Suomi откри нов стратосферен „небесен пояс“ от метеоритен прах около планетата в средния слой на стратосферата“, отбелязват в публикацията астрофизикът Николай Горкавий от компанията Science Systems and Applications, и негови колеги от НАСА, Челябинския университет и американския университет „Морган стейт“.
На 15 февруари челябинският метеорит навлезе в земната атмосфера и се взриви. От инцидента пострадаха над 1600 души. По оценки на учените размерът на метеорита е бил 18 метра, масата – 10 000 тона, а скоростта – 18,6 километра в секунда. Взривът е станал на височина 23,3 километра, а неговата мощност е била 30 пъти по-голяма от тази на ядрения взрив над Хирошима.
Три часа и половина след взрива приборът OMPS/LP на борда на Suomi е регистрирал породения от него газово-прашен облак, който се е намирал на височина 40 километра в района на Новосибирск и приблизително на 1100 километра източно от Челябинск. На 18 февруари прашният облак е достигнал американския континент, а на 19 февруари, 4 дни след взрива, той се е затворил като пръстен, достигайки Челябинск.
До края на февруари прашният пръстен се е задържал на височина около 30 километра, след което е започнал да се снижава със скорост от около 90 метра на ден. Същевременно средният размер на частиците бавно е намалявал от 0,2 до 0,05 микрона. Към този момент дебелината на пръстена е била около 5 километра, а широчината – 300-400 километра.
Учените отбелязват, че на Земята непрекъснато падат различни по размер космически тела. Спътниковите наблюдения на праха в горните слоеве на атмосферата ще помогнат да бъдат открити иначе нерегистрирани подобни явления. (Източник: БТА)
