Магнитосферата на Земята действа като щит. Илюстрация: NASA
В епичен космически сблъсък на титани Земята използва плазмен щит, за да се защити от слънчевите бури.
За пръв път спътници и наземни детектори наблюдаваха как планетата изпраща „пипало“ от плазма, с което отблъсква атакуващите я заредени частици от Слънцето – т.нар. слънчев вятър.
„Това променя разбирането ни за функционирането на системата“, казва Джо Боровски от Института по космически науки в Боулдър, Колорадо. „Земята не стои бездейна да чака какво ще й поднесе слънчевият вятър, тя всъщност може и да отвръща на удара“, обяснява Боровски.
Във всеки един момент планетата ни е заобиколена от балон от магнетизъм, наречен магнитосфера. Той ни защитава от заредените частици, които постоянно се изхвърлят с висока енергия от повърхността на Слънцето.
Понякога обаче линиите на слънчевото магнитно поле пряко се свързват със земните в процес, наречен магнитна реконекция, и това отваря „пролуки“ в магнитосферата. По образувания свързващ канал могат да преминат заредени частици в атмосферата на Земята. Това от своя страна може да предизвика полярно сияние – Аврора Бореалис – и геомагнитните бури, които да повредят сателитите в орбита и наземна техника.
Явно обаче Земята е способна да попречи на „атаката“. Под въздействието на ултравиолетовите лъчи, излъчвани от Слънцето, в горната атмосфера на планетата се образува плазма. Предишни наблюдение показали, че понякога тя се изхвърля. Сега Брайън Уолш от НАСА и колегите му уловили „пипало“ от плазма, което се извива над Северния полюс на Земята в посока към Слънцето.
Три спътника THEMIS на НАСА отчели стократно увеличение на броя електрони по границата между земното и слънчевото магнитно поле. Учените смятат, че то се дължи именно на езика от плазма, изхвърлян от Земята. „Той достига до границата и помага в предпазването ни, пречи на това слънчевите бури да ни ударят“, обяснява Уолш. (Източник: БТА, Ню Сайънтист)
qako