Снимката показва идентифицираните от невролозите от MIT клетки (в червено), където се съхраняват спомените в хипокампа на мишките. Изображение: Steve Ramirez and Xu Liu
Екип от учени успя да имплантира „фалшиви“ спомени в мозъците на мишки и по този начин хвърли светлина върху неврологичния механизъм, обуславящ процеса и при хората.
Фалшивите спомени за нещо, което никога не се е случвало, са феномен, който е добре известен на учените.
В редица съдебни процеси обвиняемите са осъждани на базата на показания на свидетели, сигурни в своите спомени, а впоследствие са оневинени на базата на ДНК тестове. Три четвърти от първите 250 обвиняеми в САЩ, които са оневинени чрез генетични тестове, са станали жертва на грешни свидетелски показания.
В изследването си учение от Масачузетския технологичен институт показват, че неврологичният „отпечатък“ на фалшивите спомени в голяма степен е идентичен с този на истинските.
„Независимо дали споменът е реален или фалшив, неврологичният механизъм за неговото извикване е един и същ“, заяви Сусуми Тонегава, водещ автор на публикацията.
Проучването също така предоставя доказателства в подкрепа на това, че спомените се съхраняват в групи неврони, формиращи „отпечатъци“ за всяко наше преживяване – също известни като енграми. И макар, че по-стари експерименти са насочвали към хипокампа като вероятна локация за „складиране“ на енграмите, досега това не е било доказвано.
За да установят, че това наистина е така Тонегава и неговите колеги трябвало да покажат, че активирането на клетки в хипокампа е достатъчно, за да се създадат и възпроизведат спомени. За целта учените прибегнали до оптогенетика – нова технология, позволяваща клетките да бъда активирани или деактивирани селективно чрез светлина.
В експеримент мишки били поставени в непозната за тях камера А, която те изследвали и запаметили. На следващият ден същите мишки били пуснати в нова и много различна камера Б. След известно време те били подложени на лек електрически шок. Едновременно с това учените използвали светлина, за да активират клетките в мозъците им „кодиращи“ спомените за камера А.
На третия ден мишките били поставени отново в камера А, където те „замръзнали“ от страх, въпреки че в тази камера никога не са били подлагани на електрически шок. Това показало, че успешно бил осъществен „генезис“ (по аналогия с известния научно-фантастичен филм от 2010г.) на фалшив спомен – мишките се страхували от спомена си за камера А, защото когато били стимулирани с ток в камера Б, те „изживявали“ активирания спомен от присъствието си в камера А. (Източник: MIT, БТА)
