Любовта ни към музиката и оценяването на музикалната хармония се научават, а не са вродена черта, показа изследване на университета на Мелбърн.
Доцент Нийл МакЛахлан от Мелбърнския колеж за психологически дисциплини, казва, че предишните теории за това как оценяваме музиката се базират на физическите свойства на звука, на ухото и на вродената способност да чуваме хармония.
„Изследването ни показва, че музикалната хармония може да бъде научена и е въпрос на това мозъкът да се тренира да чува звуците“, казва Доц. МакЛахлан. „Така че, ако смятате, че музиката на някаква екзотична култура (или пък джаз) звучи като виенето на котки, това е, защото не сте се научили да слушате по техните правила“, добавя той.
Учените от университета изследвали 66 доброволци с различен музикален опит и тествали способността им да чуват комбинации от ноти за да разберат дали намират комбинациите за познати или приятни.
„Това което открихме е, че хората трябва да бъдат запознати със звуците, образувани от комбиниране на ноти, преди да могат да чуят индивидуалните ноти. Ако не могат да намерят нотите, те намират звуците за неблагозвучни или неприятни“, казва МакЛахлан.
Изследователите също така открили, че музикантите били много по-чувствителни към различните тонове в дисхармонична комбинация, отколкото не-професионалистите. По-опитните музиканти можели да определят с точност отделните тонове в странен акорд или звук на гонг. Съответно го намирали за приятен, за разлика от аматьорите.
За да докажат теорията си, учените обучили 19 души без опит в областта да откриват тона в произволен подбор акорди. С времето участниците не само станали по-добри в разпознаването, но и това, което чували започнало да им допада повече.
„В изследването си показахме, че по отношение на музиката, красотата е в мозъка на слушателя“, казва МакЛахлан. (Източник: The University of Melbourne)