Може би една от най-характерните особености на човека е способността му да изпитва емпатия – да се постави на мястото на друго човешко същество. Ново изследване, проведено в Университета на Вирджиния дава силни индикации, че сме „програмирани“ да бъдем емпатични, защото се „свързваме“ с тези, които обичаме.
„С близостта другите хора стават част от нас“, казва проф. Джеймс Коун, използвал мозъчно сканиране с функционален ядрено-магнитен резонанс, за да направи проучването. „Нашето Аз включва хората, които усещаме като близки“, казва още проф. Коун.
В експеримента разработен от Коун и неговите колеги мозъчната активност на 22-ма участника била следена докато те самите, техен приятел или напълно непознат човек били „застрашени“ от лек електрически шок.
Съвсем очаквано учените открили, че зоните в мозъка, които реагират при наличие на опасност се активират, когато самият участник бил изложен на риск от електрически шок. Когато опасността била насочена към непознат човек, активността била ниска. Но в случаите, в които бил застрашен приятел на участника, зоните в мозъка показвали на практика същата засилена дейност както и при лична застрашеност.
„Корелацията между ‘аз’ и ‘приятел’ беше изключително близка“, казва Коун. „Откритието показва невероятната способност на мозъка да се моделира спрямо другите хора. По този начин близките ни стават част от нас и това не е просто метафора или поезия, а е реалност. Буквално сме застрашени, когато наш приятел е застрашен. Това обаче не е така с непознати хора“, обяснява Коун.
Учените разглеждат откритието за емпатията и от еволюционна гледна точка. „Опасността за нас застрашава и нашите ресурси… Но когато изграждаме приятелство – хора на които можем да вярваме и да разчитаме, които на практика стават част от нас – тогава ресурсите ни се увеличават, ние печелим. Твоята цел става и моя цел. Това е част от стратегията за оцеляване“, казва Коун. (Източник: University of Virginia)