Снимка: Found Animals Foundation (CC BY-SA 2.0)
Експерти по еволюционна история от Университета на Аделейд заявиха, че все повече сведения сочат, че хората са се заблуждавали в течение на хиляди години за превъзходството си над останалите същества в животинското царство.
Според д-р Артър Саниотис от Университета на Аделейд вярата в това, че имаме по-развит интелект води началото си от откриването на земеделието преди 10 000 години. В този период хората започнали да отглеждат зърнени култури и да одомашняват животни.
Впоследствие убеждението се засилило с възникването на организираните религии, които провъзгласили човека за най-висшето творение.
„Вярата в когнитивното превъзходство на човека се загнездила във философията и науките“, казва д-р Саниотис. „Дори Аристотел – може би най-влиятелният от всички мислители – твърдял, че хората са по-висши от другите животни поради уникалната си способност да разсъждават“, допълва той.
Според проф. Масие Хенеберг от университета обаче животните често притежават различни способности, които остават неразбрани от нас.
„Фактът, че те вероятно не ни разбират и ние не разбираме тях не означава, че ‘интелекта’ ни е на различно ниво, а че е от различен тип“, казва проф. Хенеберег. „Животните разполагат с различни видове интелигентност, които се подценяват поради фиксацията на хората с езика и технологиите.“
„Някои бозайници, като например гибоните, могат да издават голям брой разнообразни звуци – над 20 различни звука, които очевидно имат различно значение и позволяват на тези дървесни примати да комуникират в короните на тропическата гора“, казва Хенеберг.
Според него друга важна способност, която си остава неразбрана от нас хората, е способността на много четириноги да комуникират с миризми. Обонянието ни е толкова ограничено, че дори не можем да дадем оценка на сложността на информацията, предавана с тях – а тя може да е толкова богата като тази от зрението.
Проф. Хенеберг смята, че домашните животни също са показател за когнитивните способности на бозайниците и птиците – те могат да ни предават своите искания и да ни карат да правим неща за тях. (Източник: The University of Adelaide)
