Преживяванията близки до смъртта или ПБС, споделени от хора прекарали инфаркт, може в крайна сметка да получат научно обяснение.
Дали и как умиращият мозък е способен да генерира съзнателна дейност е тема на разгорещен дебат. Ново изследване на Университета на Мичиган показа, че скоро след настъпването на клиничната смърт, при която сърцето престава да бие и кръвоснабдяването на мозъка спре, мозъка при плъхове показва дейност, характерна за съзнателни възприятия.
„Изследването, проведено с животни, е първото, което се занимава с неврофизиологичното състояние на умиращия мозък“, заяви водещият автор на публикацията проф. Джимо Боржигин.
Близо 20% от хората, оцелели след инфаркт, съобщават, че са имали преживяване близо до смъртта по време на клиничната смърт. Възприятията – между които видения за тунел и светлина – както и усещанията често са изключително ярки и дори „по-реални от реалността“.
„Сметнахме, че ако преживяванията близки да смъртта произтичат от мозъчна активност, би следвало да има неврално отражение на тази съзнателност, което да може да се наблюдава при хора и животни, дори след спирането на притока на церебрална кръв“, казва проф. Боржигин.
Изследвания с ЕЕГ на 9 плъха, показали, че 30 секунди след инфаркт в мозъка на всеки от тях се наблюдава мащабно и преходно повишаване на мозъчната активност. Тя е изключително синхронизирана и отговаря на състоянието на мозък в силно възбудено състояние.
„Нашето предвиждане, че ще открием следи от съзнателна дейност в мозъка по време на инфаркт, бе потвърдено от данните“, казва Боржигин. (Източник: University of Michigan Health System)
