Във филма „Пришълецът“, едноименният герой е извънземно същество способно да издържа на всевъзможни екстремни обстоятелства.
В реалния живот съществуват организми с подобни способности (а и доста по-безопасни от пришълеца), които учените наричат екстремофили. Един такъв организъм е червеното водорасло Galdieria sulphuraria.
В горещите извори на националния парк Йелолстоун в САЩ Galdieria използва енергията от слънцето чрез фотосинтеза, с която произвежда захари. Но в мрака на стари мини, в дренажни течности с киселинност като на акумулаторна киселина, този организъм се храни с бактерии и оцелява на високи концентрации на арсеник и тежки метали. Как го постига?
За да отговорят на този въпрос, група учени декодира част от генетичната информация на Galdieria. В резултат от това те правят неочаквано откритие – едноклетъчното водорасло заема гени от „съседите“ си.
Много от гените, които позволяват на Galdieria да се адаптира към всевъзможни условия, не са наследени от предшествениците й, а са придобити от бактерии и археобактерии (едноклетъчни организми наподобяващи бактерии).
Подобен хоризонтален трансфер на гени е типичен за еволюцията на бактериите, казват изследователите.
Galdieria обаче е първият известен организъм с клетъчно ядро (или еукариот), който се е приспособил към екстремни условия на околната среда на базата на този принцип.
Способността на червеното водорасло да издържа на топлина произхожда от ген мултиплициран на стотици места в генома му. Самият ген е копиран от археобактерия преди милиони години.
Търпимостта на Galdieria към ефекта от токсични вещества като живак и арсеник пък се дължи на транспортни протеини и ензими, които са резултат от гени „заети“ от бактерии.
Екстремофила също така е копирал генетична информация, която му позволяват да издържа на високо съдържание на сол и да използва голям брой източници на храна. Тези гени Galdieria е взела от бактерии, които живеят в същите екстремни условия като нея.
„Защо да откриваш колелото наново, като можеш да го копираш от съседа си?“, пита риторично Мартин Лерхер от университета Хайнрих-Хайне, един от ръководителите на екипа учени.
„Обикновена се смята, че еукариотите не могат да копират гени от други видове – затова еукариотите разчитат на секс за да рекомбинират геномите си. Как Galdieria е успяла да превъзмогне това ограничение? Това все още е въпрос без отговор“, казва Лерхер. (Източник: National Science Foundation)