Поле с горчица в Бангладеш. Снимка: Hopeoflight (CC BY-SA 3.0)
В свят пълен с хищници животните са постоянно нащрек, за да избягат от своя нападател. Но за растенията ситуацията е по-сложна.
„Едно от нещата, които правят растенията толкова интересни от екологична гледна точка, е фактът, че не могат да избягат“, казва проф. Джон Орок от Университета на Уисконсин-Медисън. „Не можеш да избягаш и не винаги можеш да се скриеш, така че какво правиш? Някои растения стават по-малко вкусни“, обяснява проф. Орок.
Някои го правят като усилват производството на токсични и неприятни на вкус химикали – например цианид, серни съединения или киселини. Друг вариант е чрез по-силни защити, като бодли или пък по-твърди листа.
„Смята се, че защитата има цена. Ако се влага в химически защити, това е енергия, която вместо това може да се използва за растеж или възпроизводство“, обясня Орок.
Съответно за растенията е полезно да оценяват кога заплахата е реална и спрямо това да предприемат мерки. Предишни изследвания сочат, че при тях съществува система за сигнализация, която известява съседите на даден индивид за това, че е атакуван.
Сега Орок и неговият колега Саймън Гилрой показват, че растенията могат да разчитат и на други признаци за наличието на техен враг и да се защитят още преди атаката да е започнала.
Така например охлювите и плужеците обичат да ядат растения от сем. Кръстоцветни и неизбежно оставят следа от присъствието си – слуз. Ако има слуз има и охлюв. За това Орок третирал семена на черна горчица, както и нов разсад от растението със слуз от охлюви и след това проверил колко „апетитни“ са те за пълзящия им враг.
Оказало се, че слузта ги прави по-неприятни на вкус за животните. Според Орок това показва, че растенията са „нащрек“ за определени сигнали, които ги карат да включат защитните си механизми.
Освен това учените открили, че и времето на откриване на потенциалния враг има отношение към предпазването. От растенията третирани със слуз като семена охлювите хапвали повече – доказателство за по-малка защита – от тези обработени като разсад.
„Колкото по-скоро са получили информацията за предстояща атака, толкова по-вероятно е да използват тази информация, за да се защитят“, обяснява Орок. (Източник: University of Wisconsin-Madison)
