Ново изследване на мозъчните вълни на спящи юноши, показва значителните промени в свързването на клетките в мозъка – наречени неврони - които настъпват по време на съзряването. Тези промени се изразяват в намаляване на връзките между невроните чрез тяхното поетапно прекъсване.
Проф. Ъруин Файнбърг от Лабораторията за съня на Университета на Калифорния Дейвис обяснява, че консенсуса в научните среди е, че в ранното си развитие мозъка има нужда от повече синапси (връзки между невроните), за да се справя с травми и да се адаптира към променящите се условия на средата. Смята се, че тези многобройни връзки обаче пречат на логическото мислене и умението да се справяме с различни задачи, които са необходими по-късно в живота.
Представените данни са от последната фаза в триетапно изследване, продължило повече от 10 години и включващо над 3 500 ЕЕГ записа на мозъчната активност през цялата нощ. Проф. Файнбърг е на мнение, че проучването на екипът му е първото, показващо промените, настъпващи в невронната свързаност при съзряването, чрез измерване на мозъчната активност на индивиди с течение на времето.
В първите две фази на изследването Файнбърг и негови колеги установили, че ЕЕГ флуктуациите по време на най-дълбоката фаза на съня намаляват постоянно с времето за деца на възраст между 9 и 18 години. В новото проучване били извършени наблюдения на съня на 28 здрави деца на възраст между 6 и 10 години в течение на две нощи на всеки шест месеца.
Откритията на екипа сочат, че гъстотата на синапсите в мозъчната кора достига своя максимум, когато децата са на 8 години и след това бавно започва да спада. Данните показват, че периода с най-рязък спад е между 12 и 16 и половина години, след което се забавя значително.
„Откритието, че такова значително невронно ремоделиране се случва в рамките на четири и половина години в късното юношество и в ранното тийнейджърство, потвърждава виждането ни, че ЕЕГ на съня показва основен аспект от развитието на мозъка с времето“, казва Файнбърг. (Източник: UC Davis)