Илюстрация на фрактал. peterbru (CC BY-NC-ND 3.0)
Изследване показа, че една и съща зона се активира, когато хората се наслаждават на красотата на математическа формула или пък на велико произведения на изкуството. Според учените това означава, че съществува невро-биологична основа за красотата.
Математиците често описват математическите формули с емоционални термини и сравняват изживяванията си, вързани с тях, с насладата, която изпитват от красиво музикално или пък художествено произведение.
В новото проучване учените използвали функционален ядрено-магнитен резонанс, за да изследват мозъците на 15 математици, докато гледат формули, които преди това били оценили като грозни, неутрални или красиви.
Резултатите показали активиране на определена „емоционална“ част от мозъка – медиален орбито-фронтален кортекс – когато участниците харесвали дадения математически израз. Дейността на тази зона в мозъка се засилва по същия начин, когато човек се наслаждава на красотата на музикално произведение или на друг вид изкуство.
„За много от нас математическите формули изглеждат сухи и недостъпни, но за математика едно уравнение може да въплътява квинтесенцията на красотата“, казва Семир Зеки от екипа. „Красотата на една формула може да е резултат от нейната простота, симетрия и елегантност на претворяването на една неоспорима истина“, обяснява Зеки.
В проучването на всеки участник били дадени 60 математически формули, които да изследва и впоследствие да оцени по скалата от -5 (грозно) до +5 (красиво), спрямо субективното си възприятието за красотата им. След две седмици математиците били накарани да повторят същото упражнение, докато мозъците им били сканирани с ядрено-магнитен резонанс. Оказало се, че има консенсус в оценката на участниците за естетическите качества на математическите изрази.
„Открихме, че – както при възприятието за визуална или музикална красота – активността на мозъка е силно свързана с това като колко интензивно се описва преживяването за красотата – дори когато източникът й е изключително абстрактен. Това отговаря на централен въпрос в естетиката, по който се спори от древността, а именно дали може да се даде количествена оценка на естетическите преживявания“. (Източник: University College London – UCL)
