Нужна е смелост, за да поставиш законите на Мендел под въпрос
В две публикации във F1000Research, се възражда странно предположение от миналото – че растенията могат да „откажат” мутирал ген от родителите си и да го заместят с по-добро копие, идващо от предишната генерация (техните „баби” и „дядовци”)
Сюзан Лол, растителен генетик от Университета във Ватерло, Канада, и колегите й, за пръв път са публикували резултати, демонстриращи „прескачането” на гени през генерациите през 2005 г.
Този вид наследственост би изисквал някакъв скрит резервоар на генетична информация, който не е ДНК – например РНК, запазена от прочитането на здравия ген преди две генерации, което да се използва за корекция на мутиралия ген. Ако откритията са верни, биха изменили съвременната идея за наследственост. Затова и се сблъскват с много скептичност в научната общност.
След публикацията през 2005 г., два други екипа изследователи докладват, че опитите за повтаряне на експеримента при тях не довели до същите резултати, предполагайки, че оригиналните експерименти са били „замърсени” от полен от растения, носещи по-стария ген (публикация 1, публикация 2). „След това всички се отдръпнаха”, казва Рафаел Мерсие, растителен биолог във Френския национален институт за селскостопански изследвания, Версай.
Но сега Лол е събрала повече данни в подкрепа на позицията си. В публикация в F1000Research миналия месец, екипът й докладва, че клетки от определена част на растението Arabidopsis thaliana (добре познат и често използван в лаборатории вид растение) могат да съдържат ген на прародители, вместо на родители. Едновременно с това, в друга част на растението присъстват родителските гени.
Според Лол това подкрепя теорията, че растенията поддържат някаква „складирана” информация за гените на прародителите си извън ДНК секвенцията. „Ако повярваме на достоверността на експериментите, тези данни са много интригуващи”, казва Анимеш Рай, биолог в Висшия институт за приложни природни науки Кек в Клермонт, Калифорния.
Но и тук има предположения за замърсяване на експеримента – в него е използвана полимеразна верижна реакция (PCR), с която се произвеждат много копия на единична ДНК проба. Но PCR методът е изключително чувствителен дори и на най-малкото замърсяване. Лол твърди, че е взела мерки за ограничаване на замърсяването и че е повторила експериментите достатъчно пъти, за да намали шанса за случайни резултати. Но според Рей са необходими допълнителни контролни експерименти, които да докажат, че няма замърсяване.
За да подкрепи твърденията си допълнително, Лол посочва друга нова публикация, отново във F1000Research, от независим екип, в която изглежда се наблюдава подобен феномен, този път при изучаване на синтеза на витамин С в същото растение (А. thaliana). Но според критиците и във второто изследване няма убедителни доказателства за липса на замърсяването.
„Въпреки острите критики, Лол и колегите й са за уважение”, казва Рей. „Нужен е много кураж за да се установи причината за тези сложни за обяснение събития. А нищо чудно и изследователите да са напипали нещо важно”.
Забележка: И двете нови статии във F1000Research са достъпни (заедно с коментарите на рецензентите). В това списание, за разлика от други, процесът на рецензиране е видим. F1000Research публикува проучванията след сравнително бърз начален преглед от трима рецензента, които проверяват доколко твърденията са подкрепени от данни - цялостното критикуване и рецензиране на статиите става след публикацията.
Преведено с разрешението на Macmillan Publishers Ltd: [NATURE] (Do plants ‘veto’ bad genes?), Heidi Ledford (2013)
