Останки от супернова са намерени във фосили от Тихия океан, сочи изследване

Това е комбинирано изображение на останките - означени като E0102-72 - от супернова. Излъчването на рентгеновите лъчи е в синьо, видимият спектър  - в зелено, а радио-вълните - в червено. E0102-72 е експлодирала в близка галактика, позната като Малкия Магеланов облак. Източник:  NASA/CXC/SAO/HST/ACTA

Това е комбинирано изображение на останките - означени като E0102-72 - от супернова. Излъчването на рентгеновите лъчи е в синьо, видимият спектър - в зелено, а радио-вълните - в червено. E0102-72 е експлодирала в близка галактика, позната като Малкия Магеланов облак. Източник: NASA/CXC/SAO/HST/ACTA

Проба от сондаж на морското дъно вероятно съдържа радиоактивно желязо, произхождащо от супернова, избухнала преди 2.2 милиона години. Желязото е съхранено във фосилизираните останки на бактерии.

Ако откритието се потвърди, това ще бъде първият намерен биологичен отпечатък от конкретна експлодираща звезда. Предварителните изследвания бяха докладвани от Шон Бишъп, физик в Техническия университет на Мюнхен, на срещата на Американската асоциация на физиците в Денвър, Колорадо на 14 април.

През 2004 г. бе съобщено за находка на изотопа желязо-60, който не се формира на Земята. Изотопът бе намерен на дъното на Тихия океан и чрез датиране, използващо скоростта на радиоактивен разпад, бе установено кога е пристигнал на Земята. Учените заключили, че „виновникът“ е супернова в космическо съседство с нашата планета.

Бишъп се запитал дали може да открие отпечатък от експлозията в земните фосили. Естествени кандидати за това са видове бактерии, които събират желязо от околната среда, за да създадат магнитни кристалчета с широчина от 100 нанометра, които използват, за да се ориентират по магнитното поле на Земята и да стигат до предпочитаните от тях условия. Такива „магнитотактични” бактерии живеят в седиментите на морското дъно.

Композитно изображение на Касиопея А - много по млада останка от супернова (кликни за по-голяма версия). Източник: NASA/JPL-CALTECH/STSCI/CXC/SAO

Композитно изображение на Касиопея А - много по млада останка от супернова (кликни за по-голяма версия). Източник: NASA/JPL-CALTECH/STSCI/CXC/SAO

И така Бишъп и колегите му взели седиментни проби от Тихия океан, на възраст между около 1.7 милиона и 3.3 милиона години.

Били обработени пластове на интервали от около 100 000 години, като бил използван химичен метод, с който се извлича желязо само от биологичните компоненти на седимента (вместо от не-биологични компоненти като почвата, отмила се от континентите). След това потърсили изотопа желязо-60 в извлечената проба с мас-спектрометър и го намерили.

Нивата са ниски, но се появяват точно в слоевете, които са на около 2.2 милиона години. Този сигнал от желязо-60 може да представлява остатъците от магнетитните (Fe3O4) вериги, формирани от бактериите на морското дъно, когато частиците от суперновата – след пресичането на междузвездното пространство със скорост близка до тази на светлината – заваляли в атмосферата.

Никой не е сигурен коя звезда е експлодирала тогава, въпреки че една публикация насочва към потенциални кандидати в звезден куп на разстояние от около 130 парсека (424 светлинни години) от Слънцето.

Публикувано с разрешението на Macmillan Publishers Ltd: [NATURE] (Supernova left its mark in ancient bacteria), Alexandra Witze (2013)

Последвай ни в социалните мрежи

Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!