Учени откриха молекула, която е отговорна за включването на процеса в мозъка ни, свързан с формирането на спомени.
Изследването, ръководено от учени от университета на Бристол, си поставило за цел да разбере по-добре механизмите на запаметяването, като изучи промените на молекулярно ниво в част от мозъка наречена хипокампус. Смята се, че тази зона в мозъка е свързана с ученето.
Предишни изследвания показаха, че способността ни да учим и формираме спомени се дължи на увеличаването на вид клетъчна комуникация между мозъчните клетки означена като дълготрайна потенциация (Long Term Potentiation). При нея химическия процес започва с навлизането в клетката на калций и активирането на определен ензим, наречен CaMKII.
Щом веднъж бъде „задействан”, той активира друг ключ в собственото си функциониране, благодарение на който остава „включен”. Именно тази специална способност на CaMKII да поддържа работата си учените означават като молекулярен ключ на паметта.
Екип изследователи от университета на Бристол, провели експеримент с обикновената плодова муха (Дрозофила), за да анализират и идентифицират механизма зад този ключ. Чрез сложни молекулярно-генетични технологии те успели временно да възпрепятстват способността на мухата да помни. В процеса екипа идентифицирал гена CASK, като молекулата, регулираща ключа на паметта.
„Плодовите мухи са изключително съвместими за този тип изследване, тъй като имат невронна функция и реакции подобни на човешките”, казва д-р Джеймс Ходж, водещ автор в публикацията.
Учените открили, че в дрозофили, при които липсвали гените за CASK и CaMKII, формирането на спомени било нарушено. Тестове показали, че те не могат да си спомнят 3 часа (средно-дълга памет) и 24 часа (дълготрайна памет), въпреки че краткотрайната памет и първоначалното заучаване не били засегнати.
В следващата фаза на експеримента учените въвели копие на човешки CASK ген в генома на плодови мушици, които били лишени от собствената си версия на гена и съответно били неспособни да помнят.
CASK при хората се припокрива на 80% с гена при плодовата мушица. След въвеждането на човешкия ген в генома на дрозофилите, те възвърнали способността си да помнят. (Източник: University of Bristol)