Учени откриха, че рибка, лишена от очи, използва новаторска техника, за да „вижда“ препятствията по пътя си.
Досега се смяташе, че мексиканската пещерна риба Astyanax fasciatus усеща отражението на вълни във водата, които излъчва с тялото си. Когато обаче учените решили да проверят тази идея, те установили, че с нея има известни проблеми.
Ако е вярна, би следвало по-големите екземпляри да излъчват и по-силни вълни и по този начин да „виждат“ обекти от по-далеч. Оказало се обаче, че независимо от големината си животинките могат да засичат обекти на една и съща дистанция.
Изследователи от Университета на Тел Авив искали да разбулят мистерията и провели експеримент, в който броели колко пъти рибката отваря и затваря устата си. Първоначално те изследвали поведението й в среда, в която познавала разположението на обектите около себе си. След това учените разместили местата им и наблюдавали дали и как това влияе на броя отваряния и затваряния на устата на рибката.
Оказало се, че тя прави 3-4 пъти повече от тези движения в непознатата за нея среда! Рибката си отваряла по-учестено устата и когато се приближавала до обекти, отколкото когато била в „открити води“.
Учените установили, че при засмукването, което се получава при движението на устата на A. fasciatus, се излъчва сигнал, подобен на този при ехолокация. При ехолокацията животните излъчват звукови вълни и по отражението им от околните обекти могат да преценят на каква дистанция са – така правят например прилепите.
По подобен начин рибката A. fasciatus усещала как се променя излъчения от нея сигнал и така откривала препятствията. (Източник: The Journal of Experimental Biology, Лайв сайънс)