"Това е първото изследване в историята, което показва наличието на група от нервни клетки в човешкия мозък, която е специализирана в обработката на цифри", казва проф. Йозеф Парвизи от Станфорд. Изображение: Saad Faruque
Учени от колежа по медицина в Станфорд локализираха зоната в мозъка, отговорна за разпознаването на обикновените цифри, които учим още в начално училище, като „6″ или „8″. Тя е около половин сантиметър в диаметър, и се активира изключително от математическите символи, представени в тази форма.
Дейността в изследвания участък на мозъка значително спада, ако човек вижда изписан вариант на цифрата („едно“), при омофони (думи които звучат по същия начин, но се изписват различно) или при използването на специфични шрифтове, разбиващи цифрите на отделни компоненти.
„Това е първото изследване в историята, което показва наличието на група от нервни клетки в човешкия мозък, която е специализирана в обработката на цифри“, казва проф. Йозеф Парвизи от Станфорд. „В тази малка популация от нервни клетки видяхме много по-голяма реакция към цифри, отколкото към подобно изглеждащи и подобно звучащи символи или символи с подобно значение“, допълва той.
Зоната локализирана от екипа на Парвизи включва 1-2 милиона клетки в участък от външната част на мозъка, която вече е свързвана с разпознаването на визуална информация.
В изследването взели участие доброволци, страдащи от епилепсия и подложени на изследвания за евентуална операция. На повърхността на мозъка на всеки от тях били поставени електроди, с чиято помощ трябвало да бъде локализиран източникът на припадъците. Парвази и неговият екип решили да използват ситуацията, за да проведат своето изследване.
В първия тест на доброволците били показана поредица от единични цифри и букви. В тях били включени и такива със специфичен шрифт, при който частите на цифрите и буквите били разбъркани, но били запазени извивки и ъгли, с определящо значение за символа. Освен това били добавени и знаци от тайландски, тибетски и други езици, които не били познати на участниците.
Във вторият тест, който целял да потърси ефект от звук и значение, били включени цифри и техните изписани варианти („1″ и „едно“) и било изследвано въздействието на думи със същото или подобно звучене (на аглийски „won“ за „1″ и „tree“ за „3″).
В мозъка на всички участници, на едно и също място била наблюдавана значително по-засилена активност в случая със цифрите, отколкото при наподобяващите ги стимули: букви, фрагментирани букви и цифри и думи, които предавали значението на цифрите или звучали като тях. (Източник: Stanford University Medical Center)
