Модел на седиба (център) между скелет на дребна съвременна жена (ляво) и шимпанзе (дясно). Източник: Университет на Уитуотърсранд.
Международен екип учени реконструира останки на 1.98 милиона години от няколко частични скелета, принадлежащи към малко известен човекоподобен вид, открит край Йоханесбург през 2008 г. Анализът показва интересна смесица от човешки и маймунски черти и насочва към нова линия на човешката еволюция.
Видът, наречен Австралопитек седиба е имал човекоподобен таз, ръце и зъби, но краката му са били като на шимпанзе. Според ръководителя на екипа, изследвал находката – Лий Бергър от Университета на Уитуотърсранд в Йоханесбург – седиба е по-добър кандидат за прародител на род Хомо от всички намерени досега видове.
Това твърдение е притесняващо за голяма група антрополози, според които Австралопитек афаренсис – известния човек „Люси” който е на 3.2 милиона години – е истинския прародител на Хомо сапиенс.
В седем отделни статии в броя на сп. Science от 12. април тази година и в още 6 статии от септември, 2011 г. международен екип описва анатомията на двата скелета, открити в малката пещера Малапа, северозападно от Йоханесбург.
Анализ на долната част от крака, направен от Джереми де Силва от Бостънския университет, показва, че видът е ходел на два крака, но по уникален начин. Малката му пета прилича повече на тази на шимпанзето, отколкото на човешката. Това означава, че походката е била с вътрешно въртене на коляното и таза, като стъпалата са били леко извити. Този примитивен начин на ходене е бил компромис между изправената походка и катеренето по дърветата.
Както седиба, така и афаренсис са ходели на два крака. Афаренсис има походка, приличаща повече на човешата, но краката му са различни както от човешките, така и от тези на седиба. Изглежда ходенето на два крака се е появявало в еволюцията повече от веднъж.
Анализ на зъбите, пък, показва, че зъбите на седиба приличат повече на тези на Хомо сапиенс, отколкото зъбите на Люси. А изглежда, че седиба не произхожда от Люси.
Според Стивън Чърчил от Университета Дюк, ще има още много спорове и екипът седиба ще трябва да докаже, че не е интерпретирал данните си грешно. Според Чърчил „Голяма част от начина, по който гледаме на човешката еволюция, зависи от реда, по който са откривани находките и идеите, които са се изграждали около откритията.” Люси е открит през 1974. А седиба засега е имал само пет години за да се пребори за място в „семейното дърво” на човешката еволюция.
Ето видео, в което учените обясняват по-подробно за своето изследване (на английски):
(Източник: БТА, Университет Дюк; Снимка на извадката: Стив Чърчил с черепа на млад мъжки екземпляр от вида Австралопитек седиба. Източник: Университет Уитуотърсранд)
