Жабата Sooglossus gardineri е една от най-малките в света, с дължина около 1 см. Снимка: R. Boistel/CNRS
Жабите Sooglossus gardineri, срещани на Сейшелските острови, нямат средно ухо с тъпанче и въпреки това могат да крякат и да чуват другите жаби от своя вид. Международен екип от учени успя да разбули мистерията с рентгеноскопия и показа, че земноводните използват устната си кухина, за да възприемат звука.
Слуховият апарат характерен за много видове животни е възникнал в Триаския период (преди 200-250 милиона години). Тази система от органи е претърпяла много изменения от тогава, но общото в структурата са слуховите костици и тъпанчето, които са се развили самостоятелно в основните родословни линии животни.
При някои животни – повечето жаби например – няма външно ухо като при хората. В този случай е налице средно ухо с тъпанче, което е разположено директно на повърхността на главата. Вибрациите на звука карат тъпанчето да вибрира, а посредством костиците тези вибрации се предават на вътрешното ухо, където специални клетки ги преобразуват в електрически сигнали в мозъка. В това именно се състои и загадката при жаби като Sooglossus gardineri, които нямат средно ухо. Проблемът с липсата на този орган е, че 99,9% от звуковите вълни се отразяват от кожата на животното и чуването става на практика невъзможно.
Горе вляво: 99,9% от звука се отразява от кожата на жабата. Долу вляво: устата действа като усилвател и звука се провежда до вътрешното ухо. Изображение: R. Boistel/CNRS
За да установят дали жабите наистина използват звук за комуникация, учените, ръководени от Рено Боастел от френския Национален институт за научни изследвания, използвали високоговорители и записи на жабешки „песни“. Мъжките индивиди реагирали на звука, което показало, че наистина го регистрират.
Следващата стъпка била да се установи начина, по който привидно глухите земноводни чуват. Учените елиминирали различни идеи преди да изследват предположението за възприемането на звука чрез главата. Симулации показали, че устата действа като усилвател за определени звукови честоти, характерни за жабешките „песни“.
Изображения, получени с рентгенови лъчи, разкрили и еволюционни адаптации, помагащи за преноса на звука от устната кухина до вътрешното ухо – по-малко пластове тъкани между двете, с по-малка дебелина. Учените заключили, че комбинацията между тези адаптации и провеждането на звука по костите позволява на жабите да чуват и без средно ухо. (Източник: European Synchrotron Radiation Facility)
