Промените в околната среда могат да предизвикват бърза еволюция във видовете, докато те се приспособяват за да оцелеят в новите условия, показа проучване.
Учени от университета на Лийдс изследвали почвени акари в лабораторни условия и установили, че възрастта им на съзряване почти се удвоила за около 20 поколения. Досега се смяташе, че еволюционните промени отнемат много повече време.
„Изследването показва за пръв път, че еволюцията и екологията вървят ръка за ръка“, казва съавторът на публикацията проф. Тим Бентън. „От времето на Дарвин насам, загатнатото допускане винаги е било, че еволюцията действа дългосрочно, а екологията – краткосрочно. Мисленето по въпроса беше, че ако се ‘смачка’ една популация или се промени околната среда, нищо няма да се случи от еволюционна гледна точка за поколения и поколения, в течение на векове.“
Експериментът с почвените акари целял да потърси отговор на въпроса дали промяната в размера на улавяните риби – например на северноатлантическата треска – е резултат от еволюционна промяна. Подобен експеримент не може да се направи с големи организми, които живеят на свобода и затова учените прибегнали до изследването на популации от акари.
Екземплярите били събрани от четири места във Великобритания и поставени в 18 епруветки. Учените взимали произволни индивиди от някои популации, по подобие на практиката в рибарството. От едни епруветки взимали млади екземпляри, от други възрастни. В трети епруветки не били правени никакви промени. След това били изследвани разликите в генетиката на акарите, живота им и динамиката на популацията.
„Бяхме доста изненадани да видим колко бързо еволюират по начини, които не непременно бихме сметнали за възможни. Ключовият резултат е, че за около 20 поколения възрастта им на зрелост почти се удвои, което е еволюционен ефект. Това означава, че ако популацията се ‘смачка’ по някаква причина, тя се възстановява по-дълго време и така има всякакви дългосрочни последици – не е само въпрос на това какво се случва в живота на индивидите.“
Според учените изследването има значение и за управлението на популациите в инициативи за опазването на застрашени видове. Под внимание съответно трябва да се вземат не само екологичните фактори, но и еволюционните, смятат изследователите. (Източник: БТА)