Белтъкът SIRT3 може да „подмлади“ кръвни стволови клетки и да възстанови способността им да подхранват тялото с нови кръвни телца, оповестиха учени от Калифорнийския университет в Бъркли, цитирани от в. „Дейли телеграф“.
Кръвните стволови клетки са способни, чрез делене, да се превръщат в нови червени и бели кръвни телца и така поддържат изключително важни за тялото функции.
SIRT3 пък принадлежи към група протеини наречени сиртуини, за които вече има сведения, че са свързани с процеса на стареене чрез антиоксидантната си активност.
Калифорнийските учени проучили ролята на протеина SIRT3 в кръвните стволови клетки на мишки.
„Известно е, че сиртуините регулират стареенето, но нашето изследване е първото което показва, че сиртуините могат да обърнат свързания със стареенето процес на дегенерация“, заяви ръководителката на изследването д-р Даница Чен.
Учените изследвали кръвни стволови клетки у мишки, лишени от гена отговорен за производството на SIRT3. Установили, че за младите мишки SIRT3 не е от значение. При тях липсата на белтъка не повлияла негативно на производството на кръвни телца. Но при по-възрастните мишки без гена за SIRT3 производството на нови кръвни клетки в организма било затруднено.
Изследователи предполагат, че тази разлика се дължи на факта, че по-възрастните мишки са по-уязвими към оксидативния стрес – свързан със стареенето – и се нуждаят от поддържана от SIRT3 антиоксидантна система. Когато нивата на SIRT3 у по-възрастните мишки били увеличени, кръвните им стволови клетки се „подмладили“ и количеството нови кръвни клетки се увеличило.
В естествени условия производството на SIRT3 се потиска с възрастта и така антиоксидантната защита на клетките се възпрепятства.
„[Изследването] отваря вратата за възможни лечения на свързани със стареенето дегенеративни заболявания… въпросът е дали можем да разберем процеса достатъчно добре, за да можем да създадем молекулярен еликсир на младостта“, казва д-р Даница Чен.
Авторите поясняват, че ще са нужни допълнителни изследвания, за да се установи дали резултатите са приложими и при хората.
Резултатите от изследването са публикувани в Cell Reports. (Източник: БТА)