Малкото космато насекомоядно, както си го представя художникът Карл Бюл
Голям международен екип реконструира общия прародител на всички плацентни бозайници – от мишките, през хората, до китовете, използвайки най-големия набор от данни за генетични и анатомични характеристики, създаван досега. Резултатите им са публикувани в сп. „Сайънс“ днес.
Маурин О’Лиъри от Американския природонаучен музей, ръководител на изследването, описва животинчето: „Малък, кафяво-сив вид, по-голям от мишка, около 250 грама, това е бил насекомояден бозайник, който живеел в така наречения ранен палеоцен – времето, след изчезването на динозаврите. […] Официалното му име е „хипотетичния плацентен прародител”, тъй като всъщност нямаме вкаменелост”
При липса на вкаменелост практиката е да се прибягва до генетична и анатомична информация, за да се„върне времето”, започвайки от по-нови видове, за които има повече данни. Проблемът е, че еволюционната история, написана чрез анатомични подходи, може да се различава значително от тази, основаваща се на ДНК анализ.
В изследването са се опитали да комбинират добрите качества и на двата вида анализи. За целта са прибегнали към обществено-достъпната платформа Morphobank, в която е възможно да се използват алгоритми за налагане на анатомични снимки с филогенетични матрици („еволюционни дървета”, създадени на базата на генетични секвенции) Екипи от 11 различни института са качили огромно количество данни в базата и така са създали предпоставка за надеждни резултати.
„Анализът на масивната база данни показва, че плацентните бозайници произхождат от Мезозоя”, каза Маурийн О’Лиъри, „Видове като гризачите и човекоподобните не са споделяли Земята с нелетящи динозаври, а по-скоро са произлезли от общ прародител – малко насекомоядно животинче – малко след изчезването на динозаврите”
Morphobank позволява комбинирането на генетична и анатомична информация за еволюционен анализ
Дървото на живота, направено в това изследване, показва, че плацентните бозайници са започнали да еволюират много бързо около 200,000-400,000 години след изчезването на динозаврите – около 36 милиона години по-късно отколкото е изчислено само въз основа на генетичните данни.
Така резултатите оспорват генетичен модел, според който основна причина за образуването на различни видове бозайници е фрагментирането на суперконтинента Гондвана. Но Гондвана се е фрагментирала милиони години преди изчезването на динозаврите – следователно събитието няма общо с възникването на плацентните бозайници.
Още един изненадващ резултат е, че хоботните бозайници (слонове и др.) и други членове на надразред Afrotheria (Африкански зверове) всъщност произлизат от Америките. (Източник: Американски природонаучен музей)
