Изследователите открили, че рибата Selene vomer манипулира поляризацията на светлината, за да се скрие в открити води. Снимка: Jeff Kubina
Риба може да се крие в открити води, манипулирайки начина, по който светлината се отразява от кожата й, показа ново изследване.
Изследователите открили, че рибата Selene vomer от сем. Сафридови умее да се слива с околната среда чрез сложен процес на манипулиране на поляризацията на светлината.
Лабораторните експерименти показвали, че тази защитна техника е 80 процента по-ефективна от „огледалната“ стратегия, смятана за най-добрата маскировка при рибите.
„Откритите води на океана представляват най-предизвикателната среда за камуфлаж“, казва Моли Къмингс, доцент в катедрата по естествени науки. „Няма обекти, зад които да се скриеш в три-измерното пространство и за това организмите трябва да открият начин, по който да се слеят със самата вода“, обяснява тя.
От десетилетия се смята, че оптималният камуфлаж за рибите е да отразяват слънчевите лъчи като огледало. Тази стратегия работи за някои аспекти на светлината, но не е добра, когато светлината е поляризирана (в този случай вълните на светлината са успоредни едни на други). Много морски видове са чувствителни към поляризацията и ако искат да останат скрити от своите врагове, рибите трябва да правят повече от това просто да отразяват светлината.
Selene vomer. Снимка: Milla-Maria Salo
Контурите на поляризираната светлина се изменят постоянно заради различните ъгли, под които падат слънчевите лъчи, освен по обяд, когато слънцето е високо.
Учените провели експеримент, като симулирали движението на слънцето по небосклона в течение на деня и измерили начина, по който Selene vomer отразява поляризираната светлина с полариметър. Оказало се, че рибите могат да манипулират рефлективните си свойства, така че се доближават до теоретически оптималното. По този начин те прилагат техника много по-добра от огледалната.
„Елегантното в случая беше, че когато имитирахме светлинното поле в случая, когато слънцето е високо – както е по обяд – рибата просто отразяваше светлинното поле. Действаше като огледало“, казва Къмингс. „След това имитирахме по-сложно светлинно поле и Selene vomer променяше свойствата на поляризираната светлина, която отразяваше, така че да се слива по-добре в конкретната среда в различните часове на деня“. (Източник: University of Texas at Austin)
