Френски учени откриха защо някои хора не могат да си спомнят сънищата на следващия ден, а други имат чудесна памет за това, което са сънували.
Д-р Перине Рюби от Научноизследователския център по неврология в Лион и неговите колеги решили да изследват мозъчната дейност на тези два типа хора, за да разберат какви са физиологичните причини за въпросната разлика.
Учените открили, че централно звено за обработка на информация в мозъка, наречено темпоро-париетална връзка, е по-активно при хората с добра памет за сънища. Според изследователите по-засилената дейност в тази зона може да спомага за съхраняването на това, което преживяваме докато спим.
Проучването показало също, че хората, с по-добра памет за сънища се будят два пъти по-често по време на сън и реагират по-активно на звукови стимули и в будно и в спящо състояние. Учените смятат, че повишената мозъчна дейност при тях може да води до по-лесно будене през нощта, а то от своя страна спомага за запаметяването на сънищата в кратките фази на будност.
В проучването спонтанната мозъчна дейност на 41 доброволци била изследвана чрез позитронно-емисионна томография. Участниците в експеримента били разделени на две групи: 21 от тях със „силна памет“ си спомняли сънищата средно 5,2 сутрини в седмица. Останалите си спомняли средно по 2 съня на месец.
При доброволците от първата група се наблюдавала по-засилена дейност в медиалния префронтален кортекс и темпоро-париеталната връзка в мозъка. Предишни изследвания сочат, че увреждания в тези две зони не позволяват на потърпевшите да си спомнят сънищата.
Д-р Рюби смята също така, че не е изключено при хората, които помнят по-малко сънища, да се „генерират“ по-малко сънища като цяло. (Източник: БТА)