"Внедряване" на ретровирусно ДНК. Илюстрация: Dr Jon Heras, Equinox Graphics
Изследователи от Оксфорд и Университета на Плимут откриха древни вируси от неандерталци в съвременното човешко ДНК.
Учените сравнили генетична информация от фосили на неандерталци и друга група наши предшественици – т.нар. Денисовски човек – с данни от болни от рак пациенти в наши дни. Резултатите показали наличие на вируси и от двете групи пра-хора в генетичния код на съвременния човек.
Според учените това означава, че въпросните вируси произхождат от общи за тези пра-хора – и съответно за нас – предшественици отпреди половин милион години. Откритието ще хвърли светлина върху връзката между древни заболявания и съвременни болести като ХИВ и рак.
Около 8% от нашето ДНК се пада на ендогенни ретровируси - вградена в ДНК генетична информация от вируси, предавана от поколение в поколение. Тя е част от нещо, което мнозина в научните среди наричат ДНК „боклук“. На него се падат 90% от нашето ДНК, а функцията на складираната там генетична информация си остава загадка.
„Не бих я отписал като ‘боклук’ просто защото още не знаем каква функция изпълнява“, казва д-р Гикас Магиоркинис от Оксфорд. „При определени обстоятелства два вируса от този ‘боклук’ могат да се комбинират, за да предизвикат заболяване – виждали сме това при животни многократно“, обяснява Магиоркинис.
Екипът от учени сега разучава дали древните вируси увеличават риска от заболявания като рак при хората. Комбинирайки теория на еволюцията и популационна генетика с най-новата техника за генетично секвениране, те смятат да изследват дали и доколко праисторическите патогени са активни при съвременния човек.
„Използвайки модерно секвениране при 300 души, би следвало да видим колко разпространени са тези вируси в популацията в днешни дни“, казва д-р Робърт Белшол от екипа. „Очакваме вируси без негативно въздействие да са се разпространили в по-голямата част от съвременната популация, тъй като не би съществувал еволюционен натиск срещу тях. Ако открием, че те са по-рядко срещани от очакваното, това може да е индикация, че вирусите са обезвредени случайно или пък че увеличават смъртността като примерно увеличават риска от рак“, обяснява Белшол.
Учените поясняват, че миналата година проведеното от тях изследване е било невъзможно, но скорошни пробиви в технологията са позволили то да се осъществи. (Източник: University of Oxford)
