Австралийска овчарка. Учените смятат че генетични промени свързани усвояването на скорбялата са спомогнали за опитомяването на кучето.
Кучето е станало най-добрият приятел на човека, поне отчасти защото се е научило с времето по-добре да усвоява скорбялата (нишестето), отколкото вълка, неговия месояден прародител, установи сравнително проучване на генома на двете животни, цитирано от Франс прес.
Още е загадка как и защо нашите далечни предци са опитомили кучето, но явно то е било едно от първите животни, които са заживели заедно с човека. Най-ранните открити досега фосили дават индикации за това, че кучета са живели в Сибир преди 33 хиляди години и в Израел - преди 11 хиляди години.
Генетиката потвърждава, че опитомяването на кучето е започнало преди поне 10 хиляди години в Югоизточна Азия и в Близкия Изток. Но генетичните промени, свидетелстващи за трансформацията на вълците в кучета, остават все още доста неясни. Ерик Акселсон, биолог в шведския университет в Упсала, и неговият екип сравнили генома на 12 вълци от различни части на света с този на 60 кучета от 14 различни породи.
Учените идентифицирали 36 участъка от генома, които вероятно са били променени вследствие на процеса на опитомяването и еволюционното приспособяване на кучето. Повече от половината от тези сектори са свързани с мозъчните функции и с развитието на нервната система. Те биха могли да обяснят очевидната разлика в поведението на вълка от домашните му събратя.
Но екипът открил и 3 специфични гена при кучетата, които играят съществена роля при усвояването на скорбялата, полизахарид с растителен произход. Тези еволюционна разлика вероятно е спомогнала на кучетата да се пригодят към богатата на скорбяла диета на хората. По-ранни изследвания посочваха, че опитомяването на кучето е започнало с това, че някои вълци са си набавяли храна от отпадъците в близост до човешките поселища.
Според учените развитието на първите форми на земеделие е послужило като катализатор за опитомяването на вида. (Източник: БТА)
