Когато вълк напусне глутницата, виенето на останалите вълци не е в резултат от стрес, а по-скоро показва взаимоотношенията в групата. Това показа изследване върху 9 вълка, проведено в австрийския Научен център за вълците.
„Резултатите ни сочат, че социалните взаимоотношения могат по-добре да обяснят вариациите при виенето, отколкото емоционалното състояние на вълка“, казва Фредерике Рейндж, участвал в изследването. „Това навежда на мисълта, че до известна степен вълците могат да използват вокализации по гъвкав начин“, допълва той.
В центъра за изучаване на вълците, хората които се грижат за тях обикновено ги извеждат на разходка един по един. В тези случаи останалите вълци от глутницата винаги вият.
За да разберат по-добре защо това се случва Рейндж и колегите му започнали да изследват нивото на хормона на стреса кортизол при вълците. Освен това събирали информация за статуса им в групата, както и за предпочитаните от тях партньори. Когато даден вълк бил извеждан на разходка се записвала и реакцията на останалите от съответната глутница.
Наблюденията показвали, че животните вият повече, когато вълк, с който имат по-добри взаимоотношения напусне групата и когато той е с по-висок социален ранг. Интензивността на виенето не отговаряла на по-високо ниво на стресовия хормон кортизол.
„Данните ни сочат, че виенето не е проста стресова реакция от раздялата с близки сподвижници, а вместо това може да се използва по-гъвкаво за поддържане на контакт и може би, за да помогне за събиране отново със съюзници“, обяснява Рейндж. (Източник: Cell Press)