Учените подлагат на съмнение традиционната хипотеза, според която нашите предшественици е трябвало да напуснат дървесния си хабитат и да проходят на два крака заради промяната в климата. Илюстрация: M. Garde
Ново изследване на учени от университета на Йорк оспорва съществуващите теории за еволюцията на най-ранните ни предшественици в способни на изправен стоеж и ходене двукраки същества.
Според изследователите изправеното ходене вероятно е резултат от пресечения терен на Източна и Южна Африка, оформен по време на Плиоцена от вулканичната дейност и движението на тектоничните плочи.
Хоминините – нашите най-ранни предшественици – са били привлечени от този скалист и прорязан от клисури релеф, защото е предлагал подслон и по-добри възможности за улавяне на плячка. За сметка на това, той изисквал и по-изправена способност за катерене и ходене.
Учените от университета на Йорк подлагат на съмнение традиционната хипотеза, според която нашите предшественици е трябвало да напуснат дървесния си хабитат и да проходят на два крака заради промяната в климата, която е довела до намаляване на броя на дърветата.
„Изследването ни показва, че ходенето на два крака може да е възникнало във връзка с терена, а не в отговор на предизвикани от климата промени в растителността“, казва д-р Изабел Уайндър от катедрата по археология в университета. „Начупеният и пресечен терен е бил ползотворен за хоминините по отношение на сигурността и храната, но също е бил мотивация за развитието на двигателни умения“, допълва тя.
Според учените особеностите на терена може би са помогнали и за развитието на когнитивните способности заради необходимостта от ориентиране и комуникация. Това е допринесло за еволюцията на човешкия мозък и за развитието на социални функции, като кооперирането и работата в група. (Източник: The University of York)
