Мравка работник от рода Pheidole. Снимка: John T. Longino, www.antweb.org
Идеята за генно подобрени супервойници може и да звучи като научна фантастика или конспиративна теория, но съвсем наскоро канадски учени публикуваха изследвания, които с малко се различават от въвеждащия сюжет на много филми. А именно, изкуственото създаване на супервойници сред мравките.
Рода Pheidole, отнасящ се към семейството на мравките, е най-разнообразният род в животинското царство, със своите близо 1100 вида. Обикновено мравките в даден вид от този род се делят на две касти: работнички и войници. Но сред само 8 от тях, намиращи се основно в Мексико и югозападните части на САЩ, се среща и трета каста от супервойници, чийто размер надвишава този на обикновените мравки с няколко пъти. Тяхната задача е да блокират входовете на мравуняка с огромните си глави при инвазия на мравчи армии и с големите си челюсти да хапят приближили се натрапници. Дали една ларва ще се превърне в работничка, войник, или супервойник, зависи от количеството на ювенилен хормон, стимулиращ растежа ѝ. Дълго време еволюционните биолози смятат тези способности за независимо развили се в тези редки видове.
Когато Ехад Абухейф, професор в университета Макгил в Монреал, Канада, и неговият екип забелязват супервойници сред вид, в който по-принцип не се появяват (Pheidole morrisi), в среда, където няма нужда от тях (Лонг Айлънд, Ню Йорк), те веднага разбират, че става нещо необичайно. Заинтересувани те подробно изследват и сравняват съществуващите видове с новооткритите аномалии и това им дава идеята за експеримент с удивителни резултати. С помощта на метопрен (синтетичен аналог на ювенилния хормон), изследователи в лабораторията на Абухейф, водени от Раджи Раджакумар и сътрудници от университета в Аризона успяват да предизвикат развитието на супервойници от обикновени ларви на Pheidole morrisi.
Забележителното е, че те успяват да постигнат същото с няколко други (на практика всички, с които опитват) видове Pheidole, разпръснати навсякъде из еволюционното дърво, при които никога не е наблюдавано естественото развитие на супермравки. Потенциално всички мравки, принадлежащи към рода Pheidole, могат да произведат супервойници. Според Абухейф, Раджакумар и др. това предполага, че определени генни предразположения на общ прародител могат да останат латентни в продължение на милиони години (в случая 30-60 милиона), преди да бъдат „отключени“ от стимул или стрес, идващ от околната среда.
Този изненадващ експериментален успех налага преосмисляне на проявите на атавизъм. „Птици със зъби, змии с пръсти и хора с маймуно-подобно окосмение – това са родови белези, които редовно изскачат в природата,“ пояснява Абухейф. „Но дълго време в еволюционната теория се смяташе, че тези белези не водят до никъде – случайни грешки в еволюционната система, които разкриват неща от миналото[...]Така, че те са били недооценен източник на еволюционно разнообразие.“ С други думи, тези аномалии може би са проява на скритите козове на еволюцията, които тя е готова да извади при подходящ стимул, като например рязка промяна в средата.
Интересно е и наблюдението на Александър Уайлд, специалист по систематика и еволюционни процеси, че изкуствено произведените супервойници не са толкова приспособени, колкото действително срещаните им аналози. Факт, с който Ехаб Абухейф е повече от готов да се съгласи: „Супервойниците при P. obtusospinosa не са като тези при P.rhea. Съществуват различия в поведението им и начина, по който са оползотворени. Това е интересна смесица от запаметено и непознато. В доклада наблягаме на приликите, но това всъщност е също така и съзидателна сила.“
Освен зрелищните резултати, изследването на учените от университета Макгил предлагат нов поглед върху подценявани досега сили на природата.
