Най-голямата пропорция от въглерода в почвите в северните гори може би идва от живите и разграждащите се корени на дървета и храсти и от гъбите, които живеят върху тях.
По някои оценки, почвите на земята съдържат повече от два пъти количеството въглерод в атмосферата. Северните гори покриват около 11% процента от сушата на Земята и са заключили в себе си около 16% от общия почвен въглерод.
До миналото десетилетие, повечето учени смятаха, че голяма част от разграждащата се органична материя, или хумус, изграждаща почвите в такива гори, се образува от паднали иглички, клонки и клони, обяснява Бьорн Линдал, еколог на гъбите в Шведския Университет за селскостопански науки в Упсала. Това особено се е вярвало за почвите на малки острови в северните езера, където рядко бушуват огньове и хумусът може да се натрупа на дълбочини над 1 метър.
Но когато Линдал и колегите му приложили въглеродно датиране на проби, събрани от различни дълбочини на почвата на 30 острова в две Шведски езера до Северния полярен кръг, открили, че скоростта, с която се натрупва почвен въглерод не може да се обясни само с органичния материал на повърхността. На острови, по-големи от 1 хектар всеки квадратен метър почва, натрупан през последните 100 години съдържа около 6.2 килограма въглерод. Но на острови, по-малки от 0.1 хектар, почвата, образувала се през миналия век съдържа изненадващите 22.5 килограма въглерод на квадратен метър.
Тази разлика в скоростите на поглъщане на въглерода е докладвана в сп. Science. Може да бъде изцяло обяснена с въглерода от корените на дървета и храсти и от гъбите, които са в симбиоза с тях. Тези организми, наричани ектомикоризни гъби, колонизират корените и се изхранват от растенията, а в замяна на това помагат на гостоприемниците си да абсорбират вода и хранителни вещества от почвата.
На големите изследвани острови около 47% от въглерода идва от корени и ектомикоризни гъби, а на малките – почти 70%, обяснява Линдал. Не е ясно защо малките острови имат по-голяма пропорция въглерод, идващ от корени и гъби през последния век. Изследователите предполагат, че това може да се дължи на по-бавно разграждане на почвите там.
Текстът представлява част от статия в сп. Nature, преведена с разрешението на Macmillan Publishers Ltd: [NATURE] (Fungi and roots store a surprisingly large share of the world’s carbon), Sid Perkins (2013).