Изригването през 2010г. запраща облак от вулканична пепел на няколко километра в атмосферата, която в последствие пада на площ от 570 000 кв. км в Северния Атлантически океан. Снимка: Henrik Thorburn
Облакът пепел от исландския вулкан Ейяфятлайокутл, който през 2010г. парализира полетите в Европа, е имал също „значимо, но краткотрайно“ въздействие върху океанския живот, сочи ново изследване.
Чрез пепелта в Северния Атлантически океан се е депозирало разтворено желязо. Това от своя страна е предизвикало цъфтеж на планктона.
През 2010 изригването запраща облак от вулканична пепел на няколко километра в атмосферата, която в последствие пада на площ от 570 000 кв. км в Северния Атлантически океан.
Учените от Националния океанографски център в Саутхемптън пристигнали в района на исландския басейн още докато продължавала петседмичната вулканична активност. Тогава те взели проба от океана, а няколко месеца по-късно се върнали за да вземат втори образец за сравнение.
В предишно изследване същият екип показал, че развитието на фитопланктона – микроскопични форми на живот, които играят водеща роля в морските хранителни вериги – се ограничава от наличието на разтворено желязо. Този елемент има съществено значение за растежа на миниатюрните растения.
Учените установили, че пепелта от вулканичното изригване е привнесла желязото, което е стимулирало растежа на фитопланктона. И макар това да е предизвикало по-ранен цъфтеж на фитопланктона, той бил ограничен до 15-20 процента над нормата, поради недостиг на азот – друга жизненоважна съставка за развитието на организмите.
Освен че има важна роля в хранителните вериги, фитопланктонът поглъща от атмосферата въглероден двуокис и по-този начин участва в глобалния въглероден цикъл. (Източник: БТА)
