Изображение заснето от инструмент на борда на апарата Terra на NASA при полета му над Северния полюс. Морският лед е в бяло, а откритата вода в черно. Снимка: Allen Lunsford, NASA GSFC Direct Readout Laboratory; Data courtesy Tromso receiving station, Svalbard, Norway
Геолози от Тексаския университет стигнаха до извода, че географските полюси се изместват в резултат от топенето на гренландските ледници и в по-малка степен на ледената покривка в други части на планетата.
Изводите на учените са базирани на анализ на изменения в земната гравитация, измерени с помощта на спътниците GRACE на NASA. Данните са съпоставени с тези на системата GPS, която позволява да се следи положението на полюсите с голяма точност.
По думите на учените, в преместването на полюсите е настъпила значителна промяна.
Наблюденията сочат, че от 1982 г. Северният полюс се е измествал с около 6 сантиметра годишно към Канада, а от 2005 г. изместването му се е ускорило над 3 пъти годишно и е променило посоката си, в резултат на което Северният полюс е започнал да се придвижва към Гренландия.
Според авторите на изследването посоката на движението разкрива мястото, където се губи маса – когато част от въртящо се кълбо губи масата си, оста на въртене се накланя към нея. Като съпоставили резултатите с данните за гравитацията, събрани от GRACE, учените заключили, че основната причина за системното изместване е топенето на гренландските ледници.
Изместването на полюсите само по себе си е отдавна известно на учените. През годината разположението им варира спрямо разпределението на снега, валежите и влажността. Съществуват обаче и по-дълготрайни изменения, за които се смята, че се дължат на движението на тектоничните плочи.
Резултатите от изследването са публикувани в Geophysical Research Letters. (Източник: БТА)
