Илюстрация: NASA/Ames/JPL-Caltech
Увеличаването на яркостта на Слънцето ще доведе до изпаряване на океаните и изчезване на водата на нашата планета след близо 1 милиард години, сочат резултатите от изследване.
Този модел се базира на предвиждания на учени от френската Лаборатория по динамична метеорология и оборва предишни оценки, според които неизбежното събитие ще настъпи стотици милиони години по-рано.
Предсказаната еволюция на климата на Земята не е свързана с дължащото се на човешката дейност климатично затопляне. Причината е увеличаването на радиацията, излъчвана от Слънцето, в резултат от неговото стареене.
Според предвижданията температурите на нашата планета ще се покачи през следващите стотици милиони години, което в крайна сметка ще доведе до неконтролируем парников ефект. Причината за това е фактът, че водната пара е парников газ и нейното увеличаване в атмосферата предизвиква затопляне, което от своя страна генерира още повече пара и така се стига до парникова каскада.
Учените смятат, че съдбата на нашата планета ще е сходна с тази, която вероятно е сполетяла Венера. В по-ранни времена, когато Слънцето е светело по-слабо, на нея може да е имало океани. Днес изгорената й повърхност е скрита под плътна облачна покривка от въглероден диоксид.
Предишни модели, предсказващи бъдещето на Земята, сочеха, че тя ще заприлича на Венера „само“ след 150 милиона години. В изготвената сега 3D симулация са включени параметри като топлината, генерирана от Слънцето на квадратен метър, сезонните вариации и водния цикъл.
Резултатите от новото изследване позволяват също така да се прецени по-добре и обхвата на т.нар. обитаема зона. Оказва се, че дадена планета може да обикаля на 0,95 астрономически единици около звезда като Слънцето, без водата на повърхността й да се изпари изцяло (1 астрономическа единица е средното разстояние между Земята и Слънцето).
Тази информация ще помогне за по-доброто разбиране на планетите, които астрономите откриват извън Слънчевата система. (Източник: БТА)
