Океаните и растителността играят решаваща роля за поглъщането и съхранението на въглерода, изпуснат в атмосферата. Снимка: Алфред Пейн
Вероятността тропическите гори да загинат в резултат от ефектите, предизвикани от предвиденото увеличаване на парниковите газове през идващия век, е малка.
Това е заключението от ново изследване, опровергаващо предишни резултати, в които един от потенциалните ефекти от климатичните промени е точно катастрофалното намаляване на Амазонската джунгла.
В най-широкообхватното изследване от този тип досега, публикувано на 10 март, 2013 в сп. Nature Geoscience, международен екип симулира ефекта на емисиите – ако нещата продължат по старому – върху количествата въглерод, заключени в тропическите гори на Амазония, Централна Америка, Азия и Африка до 2100 г.
Количествата въглерод, заключени в тропическите гори, отразяват живата растителна биомаса на горите – в тях въглеродния двуокис се преобразува от растенията в градивни елементи (въглехидрати и т.н.) и така въглерода остава „запечатан” в биомасата, докато тя функционира. Но при умирането и изгниването на растението по-голямата част от въглерода се връща в атмосферата под формата отново на въглероден двуокис.
Тази ситуация е в контраст с други видове гори – на север/юг от тропиците, където има по-малко дъждове и по-ниска температура, условията позволяват при загиването на растенията да се образува почвен хумус, в който остават много от въглеродните съединения.
В изследването учените са сравнили резултатите от 22 различни глобални модела за промяна на климата, в комбинация с различни модели за процеси по земната повърхност. Във всички симулации, освен в една, дъждовните гори и в трите региона задържат запасите си от въглерод дори при увеличаване на количествата въглероден двуокис през целия век.
Според водещия автор на изследването, Крис Хънтингфорд, експерт по моделиране на климата в Центъра за екология и хидрология във Валингфорд, Великобритания, изследването предоставя „надеждни доказателства за издръжливостта на тропическите гори”. Но според него остават и неясноти.
Например, все още е трудно да се предвиди как климатът ще се променя локално. Освен това, всеки глобален климатичен модел представя климата по различен начин.
Единствената симулация в това изследване, при която резултатът е загуба на биомасата на горите в Амазония и Централна Америка, използва модел, наречен HadCM3, разработен от Центъра Хадли в Екзетър към националната метеорологична служба на Великобритания (Met Office). Същият модел е довел и до предишните предвиждания, че промените в климата биха довели до масивно измиране около Амазонка.
Климатологът Питър Кокс от Университета на Екзетер, Великобритания, е един от авторите на предишното изследване, който участва и в новото. Той обяснява, че за разлика от другите модели, HadCM3 предвижда крайно засушаване на поречието на Амазонка, което променя крайния резултат за тамошните гори. Но вземайки предвид нови данни и подобрено моделиране, в момента засушаването изглежда по-малко вероятно. Според него учените имат по-голямо доверие на предвижданията на настоящите изследвания, тъй като те се основават на повече и на значително по-усъвършенствани модели.
Все пак и Кокс посочва, че остават много неясноти относно реакцията на горите при промени в климата.
Част от този текст е от сп. Nature News, преведена с разрешението на Macmillan Publishers Ltd: [NATURE NEWS] (Tropical forests unexpectedly resilient to climate change), Olive Heffernan (2013)
