Снимка: Colin Kinner (CC BY 2.0)
Думата „А?“ (на английски „Huh?“), използвана, когато не сме чули какво казва някой, изглежда е универсална. Голямо лингвистично изследване показа, че тя има много сходна форма и звучене на множество различни езици по целия свят.
Според учените, макар в известна степен да изглежда странно да се прави изследване за дума като „А?“, тя е важна част от човешката комуникация – все пак с нея сигнализираме кога не сме разбрали някой.
Марк Дингеманс от Института по психо-лингвистика Макс Планк в Холандия и неговите колеги изследвали езици по цялото земно кълбо и открили изключително сходство на думата, използвана при недочуване, с английското „Huh?“. Това, разбира се силно озадачило учените.
Може да се повдигне аргумента, че „А?“ въобще не е дума, но фонетичен анализ на Дингеманс и неговият екип показал, че това не е така. Наистина думата е много сходна между езиците, но все пак има известни вариации и не е като чисто вродените човешки звуци – кихане или плач например. Тя трябва да бъде научена в своята конкретна форма на всеки отделен език.
Изследователите се опитали да разберат защо „А?“ е толкова подобна при различните народи. За целта те анализирали специфичния контекст на употреба на думата. В човешката комуникация, когато не можем да отговорим адекватно, имаме нужда от „авариен изход“ – начин бързо да сигнализираме за проблема. Въпросният сигнал трябва да е лесен за произнасяне и да е въпросителен, за да се покаже на събеседника, че отново той е наред да говори. Това функционално изискване е изпълнено на практика при всички общества.
Може да се направи паралел с еволюционната биология – известно е, че различни видове животни, живеещи при сходни условия, могат независимо едни от други да еволюират по подобен начин. Процесът е известен като конвергентна еволюция. Така например делфините и акулите имат различен еволюционен произход, но сходна телесна структура, защото живеят в една и съща среда.
Дингеманс и колегите му предполагат, че по същия начин думите могат да еволюират до близки форми, когато възникват при сходни обстоятелства. (Източник: Max-Planck-Gesellschaft)
