Птицата Додо. Според учените до 15 години ще стане възможно да бъдат възкресени някои по-наскоро изчезнали видове, като додото или странстващия гълъб.
В даден момент учените могат да станат способни да възкресят изчезнали животни и дори предшественици на човека. Това от своя страна повдига редица въпроси, свързани с етиката и опазването на околната среда.
Двадесет години след излизането на голям екран на „Джурасик парк“, мечтата динозаврите да бъдат върнати обратно в света на живите си остава научна фантастика. Но според учените до 15 години ще стане възможно да бъдат възкресени някои по-наскоро изчезнали видове, като додото или странстващия гълъб.
В новия брой на списание Science професорът по право в Станфорд Ханк Грийли разкрива някои от етичните проблеми, свързани с тази нова концепция.
В статията озаглавена “Ами ако изчезването не е завинаги?“ Грийли говори и за потенциалните ползи от подобен развой на събитията: от натрупването на научни данни до възстановяването на екосистеми. Според него най-съществената полза би бил факторът „почуда“.
„Със сигурност би било страхотно да видим саблезъб тигър“, казва Грийли. „Почудата може да не изглежда като субстантивна придобивка, но много от науката – като например роувърите на Марс – се прави именно заради нея“.
Днес учените работят върху три основни направления за възстановяването на изчезнали растения и животни. При клонирането се използва генетичен материал от вече несъществуващия вид, за да се създаде точно негово копие. Селективния разплод цели да направи близък съществуващ роднина на изчезналия организъм максимално близък до този, който трябва да се възстанови. Чрез генетично инженерство пък ДНК на модерен вид се ревизира докато стане сходна с тази на изчезналия вид.
Но всяка от тези техники би възкресила животното или растението само физически. „Ако върнем към живот странстващия гълъб няма причина да вярваме, че ще се държи по същия начин като през 1850г.“, казва съавторът на публикацията Джейкъб Шеркол. „Много от характеристиките са културно обусловени. Миграционните модели се променят, когато не се предават от поколение на поколение“, обяснява той.
Според учените, ако бъдат въведени в модерния свят, старите видове могат да причинят неочаквани проблеми. Съответният организъм може да стане носител на смъртоносно заболяване или да се превърне в заплаха за съществуващите екосистеми.
„Малко е странно да ги смятаме за ‘чужди’ видове, защото са били тук преди нас“, казва Грийли. „Но тяхното ‘тук’ е различно от сегашното“, допълва той.
Според Шеркол най-голямото етично и легално предизвикателство е свързано с възкресяването на наши предшественици.
„Връщането към живот на хоминид повдига въпроса ‘Това човек ли е?’ Ако възстановим мамут или гълъб, съществува много добра етична и легална основа за това как да се третират животни за изследвания. Но нямаме добри етични обосновки за създаване и държане на човек в лаборатория“, казва Шеркол. (Източник: Stanford University)
